В столичната галерия „Лоранъ” оживяват приказно-ироничните истории на Ганчо Карабаджаков

NetNews

От 4 юни до 4 юли в галерия „Лоранъ” оживяват идиличните, приказно-иронични истории на Ганчо Карабаджаков. Ганчо Карабаджаков е роден на 19 октомври 1951 г. в гр. Ямбол.
Авторът си отиде от този свят на 26 януари тази година, а настоящата изложба ни подсеща за него с 17 творби. Те ни припомнят неговия стил със специфична образност, близкоизточни типажи и характерна стилизация.

В картините времето е спряло. Сякаш е въображаем свят, в който нищо ново не се случва, извън рамките на повторяемия житейски цикъл от библейски времена насам. Животът тече еднотипно, но приятно и преминава през етапи като в темите: семейство, пътуване, флирт, женитба, празник,  и др.  Във всички тях се  явяват забавни и чудновати герои. Сред тях жената е основен участник в двете й състояния на изкусителка и майка, като извор на вдъхновение, но и като персонификация на плодородие. Тя е поводът в картините нещо да се случва. Може да я видим в работите: „Семейство”, „Идилия”, „Съседи”, „Закачка”. Тя е един и същ типаж, ориенталска красавица, с изразителни черти, с гарваново черни коси, големи очи, плътни устни, сластна и заоблена, желана. Отражение на това е платното „Пролет”, в което голото женско тяло е въплъщение на природата, която трябва да бъде събудена, да разцъфти, да се оплоди. 

Много често авторовата действителност съдържа насмешка и ирония. Това важи с особена сила за многофигурните композиции. 

Интерпретациите, едновременно с това, ни напомнят за всеизвестни иконографски схеми. Тук ще сложим творбите:  „Тайната вечеря”, „Катун”, „Керван”, „Празненство.” Действието често се развива в една неутрална, спрямо случващото се среда, но позната ни от сцените „Тайната вечеря”, „Бягство в Египет”, „Благовещение.”  Между две сгради се случват взаимоотношенията между нея и него. Тяхното обкръжение става част от междуличностната им хармония или противоборство. Това е допълнено от употребата на лични символи като – ябълки, гарвани, кози, магарета, музикални инструменти и т.н. 

В творбите последователно се повтарят отличителните характеристики на Ганчовите стилизации: средиземноморски и ориенталски тип персонажи с големи очи, плътни вежди, големи и гърбави носове, еднотипни зелени и сини фонове, пастелни гами на дрехите, лилави рокли и т.н. За тях може да се говори много, а изброеното е само малка част от изразните средства на автора, с които той материализира идеите си в една лична приказномитологична конкретика. 

Източник: galleryloran

Сподели статията, нека повече хора узнаят!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Next Post

Началникът на Софийския затвор е отстранен от длъжност

Във връзка с образувано дисциплинарно производство срещу ст. комисар Десислав Трайков, началник на Затвора-София, със заповед на министъра на правосъдието проф. Янаки Стоилов от днес, 4.06.2021 г., същият е отстранен от длъжност до приключване на производството. Функциите на началник на Софийския затвор ще бъдат изпълнявани от заместник-главния директор на Главна […]