„В момента, в който отворих тази книга видях, че тя всъщност тематизира един много ключов за европейската култура и съвременното ни саморазбиране персонаж – Едип цар. Защо на фона на всичките проблеми, които имаме, някой ще ни занимава с този образ, днес, тук, в България? И отговорите не закъсняха. Мога да ги синтезирам в следните две неща. Първото е съдбата и съдбовността и книгата работи с този мотив. Хубаво е да не подминаваме с лека ръка тези малки ходове и ключове на съдбата, а с едно око, понякога и с две, да забелязваме маркерите, които тя ни дава. Следващият момент, в който Едип ни е важен и днес, е метафората и образа на слепотата. Едип накрая се самоослепява и в този му жест всъщност се крие неговото духовно прераждане. В момента, в който спира да има достъп до видимите неща, той започва да „вижда” невидимите. Едип извървява един вътрешен път на трансформация, на смирение, който, ако имаше очи, може би нямаше да извърви”. Тези свои впечатления сподели с публиката Галина Георгиева.
Според нея приносът на Яница Радева към този мит и към древногръцките персонажи се състои в това, че тя е изнамерила два много силни женски гласа, чрез които да ни представи древногръцката митология. Това са гласовете на две дъщери – дъщерята на пророка Тирезий и дъщерята на самия Едип цар. През техния глас, през техния коментар на нас ни се разказва цялата история. С лекота Яница прихожда между различните гледни точки и гласове. Стилът на авторката надскача историята. Тази стилистика и начинът, по който конструира изреченията и работи с думите, със словото е нещото, поради което книгата си заслужава да бъде четена, каза още Галина Георгиева.
Ето и какво разказа Яница Радева за творбата си: „Това е вторият ми роман, в който се занимавам с мита за Едип. В първия, „Пътят към Тива”, се занимавах с неговата младост, а тук – с узнаването на истината. Въпросите, на които търся отговор са какво ние, съвременните хора, сме наследили от древните и дали сме по-различни от тях, какво е онова, което ни сближава и нашият свят не е ли отражение на света на древните? От трите гласа, които говорят и разказват единият е измислен от мен – на воина Агатон, а другите – Манто и Исмена, са странични образи за мита, които се стремях да развия, да романизирам”.
По думите на художника Маргарита Дончева, в книгата има противопоставяне на доброто и злото, на мъжкото и женското, на пластичното и плоското, на черното и бялото. Изображението на корицата отразява именно това противопоставяне – образно, цветово и композиционно. Заглавието пък е изписано калиграфски, разкри Дончева, защото всяко едно заглавие на книга е уникално и заслужава уникално отношение.