Няма нищо по–страшно от празни и пусти училищни сгради. От рушащите се тела на училищата и детските градини, които нашите майки и бащи, нашите предци са градили с възрожденския дух и с ентусиазма на патриоти.
Има ги в малките села, има ги и в градовете. Стоят пусти и застинали, притаили тъжния спомен на едно отминало време. Често на черната дъска, в пустата и прашна класна стая, още стоят последният урок по математика, глаголно спрежение, датата на Освобождението…
Демографските трусове и обезлюдяването на страната; липсата на целенасочена и последователна държавна политика за селата и за градовете; безобразните сътресения в образованието и отсъствието на мисъл за материалната база на закритите училища и детски градини доведе до това днес те да бъдат превърнати в тъжните паметници на едно отминало време, в което образованието беше приоритет, а качеството му – обект на международно признание.
А днес, в тази България, в страната, в която няма национални цели и приоритети, а лични и партийни интереси, достигнахме епичните нива на функционална неграмотност. Докарахме образователната система до там, 47% от учениците на 15-годишна възраст да не разбират какво четат. След поредицата от образователни реформи, оставихме пусти сгради и образователно осакатени поколения.
Нужни са нови подходи и рестарт на образователните политики. Нужен е прагматизъм както по отношение на образователните стандарти и учебните програми, така и при управлението и оползотворяването на сградния фонд. Необходима е либерализация и промяна в нормативната база, която да дава възможности и да предоставя ресурси на местната власт да стопанисва адекватно и да използва рационално сградите от образователната инфраструктура с отпаднала необходимост.
Ние, с Теодора Ненкова от листата на Изправи се. БГ– утвърден доставчик на социални услуги и човек с голямо сърце, знаем как се прави това. Знаем как да вдъхнем живот на старата училищна сграда или на пустата детска градина. Знаем как да ги превърнем в уютен социален дом, в центрове за личностна подкрепа или за иновации и детско развитие. Знаем и как от старото училище да направим читалище или друго общностно средище. Знаем как да търсим решения и да намираме начини, но тук са нужни политики, нужни са национални цели, за да бъде решен категорично и дългосрочно този тежък проблем. Необходими са целенасочен държавен ангажимент, законодателни реформи, делегирани на местната власт ресурси и гъвкави механизми, за да вдъхнем нов живот и функции на тези сгради. Или при по-добра демографска тенденция, да възстановим ролята им.
Защото преди да съграждаме, трябва да имаме памет и достойнство.
Да съхраним онова, което предците ни са оставили!
