Дарителството за каквото и да е кауза, по принцип, е похвално – то стимулира съпричастността на хората и дава реален финансов ефект. Въпросът тук опира до преценка коя кауза тежи повече като смисъл и как тя да бъде хем мотивираща, хем полезна, каквато всъщност е крайната ѝ цел.
Коледната благотворителна кампания на община Ямбол „Подай ръка – спаси живот” бе стартирана още в 2008 г. с идеята да се набират средства в специален фонд за подпомагане лечението на тежкоболни ямболски деца и младежи. Постъпленията основно идват от продажба на картички с рисунки на ямболски деца на стойност 1 лев. През годините са провеждани и редица съпътстващи прояви като търгове на картини, директни дарителски постъпления и др. Настоящото ръководство на общината продължи тази традиция, но вече в 14-ото поред издание може би беше редно продажбената цена на картичките да бъде поне 2 лева.
Малко странно решение е снимки на кученца от приюта да се продават по-скъпо от картичките, предназначени за деца, чието лечение не се покрива от здравната каса и родителите им така или иначе търсят всякакви източници, за да осигурят непосилните за тях суми. А поддържането на приюта си е чисто общинска функция и задължение. „Осиновяването” е наложила се добра практика навсякъде, но тя няма общо с допълнителните приходи, които общината се опитва да си докара с продажбата на картички и календари.
Отделен въпрос е, че в последната година се забелязва трайно увеличаване броя на безстопанствените кучета, скитащи из Ямбол. „Тях кой ще ги осинови?”, питат вече зевзеци по повод новата кампания на общината.
