Предстои унгарският премиер Виктор Орбан да започне четвъртия си мандат на поста, в който отново ще разполага с комфортно парламентарно мнозинство от две трети. Неговото поредно управление започва на фона на на войната на Русия срещу Украйна и на нов конфликт на Будепаща с Европейския съюз, предаде Дойче Веле.
Този път става дума за планираното от ЕС петролно ембарго срещу Русия. Държавите членки постигнаха широк консенсус за въвеждането на такива санкции, а в момента се доуточняват детайлите.
Унгария е единствената страна от ЕС, която принципно се обявява срещу тези мерки и възнамерява да наложи вето. През последните дни се появиха публикации в някои европейски медии, че страната може да се съгласи със санкциите, ако получи от Брюксел временни изключения за вноса си на петрол. Унгарското правителство обаче категорично отхвърли подобна възможност. Външният министър на страната Петер Сиярто заяви във вторник при посещението си в Казахстан, че правителството няма да се съгласи със санкции върху вноса на петрол и газ от Русия, тъй като това би застрашило енергийната сигурност на Унгария.
Игра на покер с Брюксел?
„Унгарското правителство изрази своето становище много ясно“, казва пред ДВ Петер Креко, политолог от Института за политически капитал в Будапеща. „Все пак не е напълно изключено кабинетът да промени позицията си, но той много ясно обяви какво смята за ветото.“
Официално унгарското правителство обяснява намерението си за вето със сериозната зависимост на страната от руските енергийни източници. Ала Унгария далеч не е лидер в ЕС по този критерий. Вносът на петрол от Русия покрива около 58% от нуждите на страната. В Словакия този дял достига до 96%, докато в Литва и Финландия той е към 80 на сто. Словакия също обяви, че няма да подкрепи ембаргото заради сериозната си зависимост от руските доставки, но страната подкрепя останалите европейски санкции и помага на Украйна.
Възможно е други мотиви да са повлияли на позицията на Унгария. В случая може да става въпрос за игра на покер с Брюксел. Заради проблеми в борбата с корупцията Европейската комисия не отпусна милиарди евро, предназначени за Унгария, от Фонда за възстановяване от пандемията.
Миналата седмица Европейската комисия започна процедура срещу страната по новия механизъм за върховенство на закона. „Може би всичко това сега играе роля в решението да не се пристъпи към санкции“, коментира Креко. „При всички положения отношенията между Унгария и институциите на ЕС са напълно отровени.“
Разривът с държавите от Вишеградската група
Заявката за унгарско вето е само поредният епизод от последователната външна политика, която води страната към все по-голяма изолация в ЕС и в международен план. Единствено Унгария от 27-те все още не е осъдила категорично агресивната война на Русия срещу Украйна.
Това поведение сериозно навреди на отношенията с бивши съюзници на Будепеща, включително Полша, Чехия, Словакия и Словения. Най-болезнен за Орбан вероятно е разривът с Полша. Заместник министър-председателят на Полша и силният човек в страната Ярослав Качински обвини Орбан, че е сляп за руските военни престъпления в Украйна и препоръча на унгарския премиер „да отиде на очен лекар“.
„Външнополитически Унгария никога не е стояла толкова зле в Европа, колкото сега“, казва политологът Петер Креко. „Ако трябва да съм честен, калкулациите, които предопределят външната политика на Орбан, са необясними за мен. Не виждам никакъв рационален подход или разумна стратегия.“
Щетите върху имиджа на Унгария са сериозни
Заради приятелската си позиция към Путин, Виктор Орбан все по-често е сочен с пръст. В понеделник секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов обвини унгарския премиер, че се иска да анексира части от Западна Украйна, където живее унгарско малцинство. Затова според него Унгария си е сътрудничила с Путин и руският президент е информирал Орбан предварително за нападението срещу Украйна.
Обвиненията се появиха и на първите страници на унгарски вестници. Държавният секретар Тамаш Менцер и правителственият говорител Золтан Ковач нарекоха думите „лъжи“ и „фалшиви новини“, които били измислени заради отказа на Унгария да доставя оръжие на Украйна.
Политологът Петер Креко не смята, че има индикации, че Унгария иска да вземе части от Западна Украйна. „Твърдения като тези на Данилов са без основание и са безотговорни, докато не бъдат представени доказателства. Но дори такива изказвания са доказателство, че заради приятелското външнополитическо отношение Унгария понася големи щети върху своя имидж.“
