Унгарското правителство започна рекламна кампания срещу наложените на Русия международни санкции. Посланието в нея е образно: изобразена е бомба с надпис „Sankciók“ (санкции) с удебелен шрифт. Кампанията рекламира участието в последната и току-що започнала т. нар. „национална консултация“ в Унгария, която представлява необвързващо проучване. Унгария се гордее, че е единствената страна в ЕС, която пита гражданите си за санкциите срещу Русия.
Реторика срещу санкциите на ЕС
Въпросите в „националната консултация“ обаче не са формулирани съвсем неутрално. Един пример: „Повишаването на цената на природния газ ще оскъпи значително и селскостопанските продукти. (…) Ръстът на цените на храните в развиващите се страни увеличава риска от глад. Това ще доведе до още по-големи миграционни вълни от преди. По този начин ще нарасне и натискът върху външните граници на Европа. Подкрепяте ли санкции, които увеличават цените на храните?“
Целта на допитването вероятно е да подкрепи реториката срещу санкциите на управляващата партия „Фидес“. От месеци насам унгарският премиер Виктор Орбан твърди, че мерките на ЕС срещу Кремъл носят повече вреди, отколкото ползи. Едно негово изказване изясни гледната му точка: „Виждаме, че войната и санкциите на Брюксел предизвикаха огромни икономически сътресения и драстично увеличение на цените. Светът е изправен пред икономическа криза. Унгария трябва да остане извън тази война. И трябва да защитава финансовата сигурност на семействата. Трябва да имаме пространство за маневриране и възможност за незабавно действие.“
Будапеща разчита на близостта с Путин
Унгария договори и изключение от петролното ембарго на ЕС, което ще влезе в сила от 2023 година. Тя може да продължи да внася петрол по тръбопровода „Дружба“. Страната е силно зависима от руските енергийни доставки. От началото на военната инвазия в Украйна Будапеща засили енергийните си връзки с Русия. Не само за петрола, но и на газа Унгария продължава да разчита на Русия, която е най-големият енергиен доставчик на страната още от съветско време. Днес 85% от потреблението на страната все още се покрива с внос от Русия.
В средата на октомври унгарският външен министър Петер Сиярто анонсира, че от Русия ще пристигат още по-големи количества газ в бъдеще . И не само това: „Генералният директор на „Газпром Експорт“ ще подпише споразумение, което ще ни даде възможност да отложим плащанията. Това ще подобри условията ни за плащане.“ Така при покачване на цената на газа над определен праг Унгария ще има възможност да разсрочи част от плащанията си в рамките на три години. Спрямо настоящата пазарна цена, стойността на тази отсрочка възлиза на около 1 милиард евро.
„Политическо решение“
Енергийният експерт Атила Холода, бивш държавен секретар по въпросите на енергетиката, смята, че съществуват алтернативи: „Унгария е свързана с всички съседни държави. Ние можем да купуваме полски, литовски, хърватски втечнен природен газ, норвежки газ или газ от други източници. Но не го правим, защото сме ангажирани с Русия. Това очевидно е политическо решение.“
Холода смята това за грешка. Обвързването с продавача рано или късно довежда до това, че купувачът започва да представлява интересите на доставчика си, смята той. Експертът вижда признаците за подобно нещо при сегашното правителство. Като пример той посочва следното изказване на външния министър Сиярто: „Подчертах пред шефа на „Газпром“ Алексей Милер, че Унгария ще продължи да настоява, че доставките на газ и свързаните с тях дейности не трябва да бъдат санкционирани. Досега ние успешно се борихме за това, ще продължим да го отстояваме и за в бъдеще.“
