Инициативата „Три морета“ обединява дванадесет държави членки на Европейския съюз от региона между Балтийско, Черно и Адриатическо море: Австрия, България, Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения. Целта е чрез съвместни проекти между държавите да се насърчи сътрудничеството за инфраструктурна, дигитална и енергийна свързаност за постигане на устойчивост, икономически растеж и ускорено социално и икономическо сближаване. От трите сфери като че държавите за момента се насочват и са разработили предимно инфраструктурни проекти. Поне това се вижда от презентациите по време на конференцията „Инициатива "Три морета" – единство, иновации, свързаност“. Тя беше открита от президента Румен Радев, който заяви, че в рамките на годишните срещи, които се провеждат в рамките на инициативата „политическото говорене не е достатъчно“ и е необходима съвместна работа, за да може регионът, който обхваща инициативата, да стане по-привлекателен. „Първите инвестиции в него са в реализирането на проекти в сфери транспорт, енергетика и дигитална свързаност и това е сериозен признак, че инициативата заработи. Расте интересът към нея и извън географския ѝ обхват – Япония, Южна Корея, Катар“, подчерта президента.
Някои интересни факти подчерта в своето приветствие и служебният министър на икономиката и Национален координатор по инициативата Кирил Петков. Дванайсетте държави, включени в нея, са с общо население от 120 милиона души, с общ БВП от над 2 трилиона EUR и така обединението се превръща в „огромна икономическа възможност за всички“. „Радвам се, че сме се фокусирали върху транспортната и енергийна свързаност като към нея се добавя и дигиталната, защото тези оси се припокриват. Интересно е да отбележим, че така например българските сървъри са тези, които изчисляват авиационните билети на цял Китай“, допълни Петков.
Границите на инициативата „Три морета“ се явява като естествено продължение на развитието на световната икономика. „Чисто географски ивицата, която образуват 12-те държави се намира между 15 и 25 меридиан на Европа, точно в централната част на Европа. В исторически план Европа не е била заселена още от най-ранни времена, а е била под ледената покривка на последния Ледников период и нейното заселване от хора е станало бавно във времето. Хомо сапиенсът е навлязъл в Европа през Балканите и е напреднал във вътрешността на континента. Това е територията, която днес обсъждаме“, каза бившият ректор на УАСГ Добрин Денев в своето изложение „Път от древността“. Първите европейци са се появили на територията на днешна Хърватска, като така Балканите се явяват родина на най-старата генерация.
Защо се обръща толкова много внимание на транспортната инфраструктура. Отговорът е, че модерното време идва именно с транспортната инфраструктура. „От особено значение за този форум е, че той трябва да даде отговор на важни въпроси, които в много голяма степен трябва да бъдат решени – доколко този път наречен Инициатива „Три морета“ е исторически целесъобразен? Доколко е обществено необходим, икономически изгоден, технически възможен и екологически допустим“, заключи Денев.
Форумът засегна състоянието и перспективите за развитие на транспортни инфраструктурни проекти, сред които връзката север-юг, проектите на Полша, Румъния и Северна Македония.
