Във всички български земи Петковден поставя началото на един двадесетдневен отрязък от време, изпълнен с множество забрани от магическо естество. През този период, който се смята за опасен и вредоносен, жените не бива да работят с вълна. Те не бива да кроят и шият дрехи за мъжете си, защото в противен случай стадата и овчарите ще бъдат нападнати от вълци. Ако мъж облече дреха, кроена или шита през тези дни, след неговата смърт душата му се превръща във вампир или върколак.
Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят. Живее през ХI век, просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където нетленните й мощи извършват многобройни чудеса. Оттам започват нейните дълги посмъртни скитания по земите на Балканския полуостров, които я правят “своя” и за българи, и за сърби, и за румънци, и за гърци…
Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева е свързано с българското царство. Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата – от св. патриарх Евтимий. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград.
След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година. През 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в Яш, където пребивават и до днес.