Петрова: Налага се преосмисляне на приоритетите в енергетиката

AdminNetNews

При новите пазарни условия в сектора и заради войната в Украйна се наложи преосмисляне на приоритетите, свързани с плавния преход към декарбонизация на енергетиката. Осигуряването на баланс между постигане целите на европейската Зелена сделка и енергийната сигурност на страната е водеща задача в нашата работа, особено при зависимостта ни от един доставчик. Това каза зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова на дискусионния форум „Икономическата политика под натиска на кризите – възможности и ограничения“, организиран от Българската стопанска камара.

Тя се спря на най-актуалните теми, свързани с устойчивото развитие на отрасъла, непредвидения скок на цените и безпрецедентна волатилност на пазарите. Европейските държави погледнаха по нов начин на собствените си енергийни ресурси и на енергийната ефективност. В Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) българското правителство не включи задължение за затваряне на въглищните мощности. Вместо това ще бъдем задължени да намалим нивото на въглеродните емисии от производството на електроенергия от въглища с 40%. Така даваме възможност на централите ни на лигнитни въглища да работят до 2038 г. и ще има таван за техните емисии въглероден диоксид след 1 януари 2026 г., припомни тя.

По думите на зам.-министър Петрова диверсификацията на енергийните източници вече е необходимост, без която енергийната сигурност на страната е невъзможна. Правителството мобилизира сериозен ресурс за завършване на междусистемната връзка Гърция–България, която е ключова за алтернативните доставки на природен газ за страната и региона. Пускането в търговска експлоатация на съоръжението е планирано за втората половина на тази година. В синергия с този проект изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис е допълнителна възможност за повишаване на енергийната сигурност в тази част на Европа. Чрез „Булгартрансгаз“ страната ни участва в реализацията му и се очаква съоръжението да бъде факт в края на 2023 г.

Комуникираме интензивно и със съседните държави, за да договорим общи доставки на втечнен природен газ през Турция и Гърция. Проучваме и възможностите за доставки на природен газ от и за Румъния. Едновременно с това се водят преговори на равнище ЕС за централизирани единни газови доставки, които имат потенциала да постигнат приемливи за потребителите условия, подчерта зам.-министър Петрова и обърна внимание върху широкото разгръщане на програми за енергийна ефективност, застъпено в ПВУ. Общият посочен ресурс за енергийна ефективност в сгради е близо 2.5 млрд. лв. Почти 2 млрд. лв. от тези средства са за сметка на Механизма за възстановяване и национално публично съфинансиране. Повишена е амбицията за оползотворяване на възобновяемите енергийни източници – вятър и слънце. Планът предвижда постигане на цел от 3.5 GW в нови ВЕИ мощности до 2026 г.

Енергийният зам.-министър припомни също последователната подкрепа на правителството за компенсиране на бизнеса заради поскъпването на електроенергията и на потребителите на природен газ на регулирания пазар. До момента този ресурс възлиза на около 4 млрд. лв. и продължава да се разходва. Сред акцентите в изказването беше още необходимостта да се дефинира понятието енергийна бедност, за да се предложат защитни механизми за най-затруднените потребители.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Дания увеличава добива на природен газ, за да се откаже изцяло от Русия

Датското правителство обяви, че временно ще увеличи добива на природен газ от полетата си в Северно море, за да може да се откаже изцяло от вноса от Русия, предаде Ройтерс. Можем да увеличим добива от Северно море за известен период от време, посочи премиерът Мете Фредериксен пред репортери. Убедени сме, […]