Коментар на Ивайло Михайлов
Гаранции, гаранции, за това, за онова, искаме, искаме, и това, и онова… Уважаеми малки и по-малки политически сили, до вчера твърдяхте, че имате сближаване до 95% по политиките с една малко по-малко малка, но за добро или лошо първа политическа сила.
От вчера, прас-прас – и: дай си ми куклите, на ти си парцалките… Не ви искам финансиста, че май бил крал, не ви искаме правителството, че май се облича в тюркоазено… а сега де?! Май-май никой не знае какво ще се случи, но всички вкупом са против? Излагация, дами и господа.
По стар български обичай набийте детето, преди да е счупило стомната! Ако сме парламентарна Република, ако сте се разбрали за политиките, за които имате мнозинство със златното корнелийно пръстче, не мислите ли, че имената в това, със сигурност кратковременно правителство, не са препъникамъкът пред изчегъртването на модела "Борисов"?
Че за шест – дванайсет месеца можете да основоположите промяната законодателно, така че да няма шанс за връщане на бял кон на Джипката, да диша не изкуствено бизнесът, да се насочват европарите към индустриален скок, а не в асфалт и стиропор, да няма модел Вишински и спецправосъдие , а ако може да поръчаме и един ако не нов, то поне ограничен главен прокурор…
Ама не! Искаме да няма такова, щото не знаем дали ще го има, ако го няма, каква ще е гаранцията, защото искаме…
Дами и господа от малките и по-малките, явно не сте дорасли, или ви е страх, че може да не сте вие? Има Гаранция – и ако не помните – Гаранцията е Площада! Имаме и Искания – да ви ги припомня – те бяха представени на Площада!
Свършете си работата, за която сте изпратени в Парламента, ако не, пак ще се явим на Площада. И ако има правителство, с каквито и да е имена, гаранцията за неговата читавост е пак там, на Площада.
И всяко правителство от тук нататък да си знае, и на сън да му идва Площада. Стига мрънкане – петък, пет часа следобед. работният ден започва!
