„Протестите трябва да бъдат чути. Те са ясен знак и сигнал, че има нещо, което трябва да бъде решено спешно. Хората не излизат да се разхождат по улиците за удоволствие. Никой няма да хукне от оня край на България и да дойде на жълтите павета в София заради кефа на някой. И превозвачите, и работодателите, и градският транспорт в София – всички те ще протестират на 18-ти заедно – и ние сме с тях. Трябва да бъдат чути. Ако не се намерят спешни решения – интегрирани при това, аз не съм особено голям оптимист за бъдещето както на страната, така и на това правителство”.
Това заяви пред NOVA лидерът на КНСБ Пламен Димитров.
„Коалиционните формули винаги са много трудни. България е имала коалиционни правителства. Но всяко едно от тях на 30-я до 40-ия ден от своето управление е излизало с управленска програма. Вече сме след четвъртия – вървим към петия месец на това управление, но нямаме управленска програма. Да – ситуацията е безпрецедентна – война, кризи, икономически, енергийни здравни. Но ако не видим час по-скоро какви са приоритетите и как те ще се случат за бизнеса и хората, за справянето с инфлацията и обедняването – аз не съм голям оптимист за бъдещето”, посочи Димитров.
По думите му той си обяснява голямото изчакване на кабинета най-вече със самонадеяност. „Тя личеше още от първите дни на формирането на новото правителство. И след това стана ясно, че няма съгласие по много от ключовите въпроси независимо от представеното коалиционно споразумение. Мисля, че закъсняха с формулирането на ключови въпроси и поради незнание в някаква степен, а и поради обективни обстоятелства, които заляха България безпрецедентно”, подчерта още той.
Пламен Димитров коментира и цената на живота в България. „Силно ме вълнува какво става с работещите, защото именно те трябва да изкарат икономиката от ситуацията, в която сме. Това, че над четвърт милион слезе под издръжката на живот, тоест не може да свърже двата края – тоест от работещите българи – само за шест месеца – е силно обезпокоително. В същото време много хора виждат личната си инфлация над 20 процента, а за някои стоки тя е над 50 процента. Това най-силно ме притеснява. В същото време се правят опитите да се покрият нуждите на най-уязвимите групи с мерки, които също много закъсняха. Инфлацията вече изяде и увеличаването на минималната заплата от 1 април, и доплащанията, които бяха направени и много други, които ще бъдат направени от 1 юли. Закъснението в условията на галопираща инфлация е изключително опасно и води след себе си недоволството на голяма част от хората”.
Според него на общия фон на растящата инфлация, оценките на експертите са, че на годишна база между 3 и 4 милиарда лева повече – само заради инфлацията, приходи ще има бюджетът – отколкото е планираният.
„Ако говорим за актуализацията от юли месец – смятаме, че толкова може да си позволи на годишна база – допълнителни разходи бюджетът. Двата милиарда са малък пакет. Това, което може да си позволи държавата – без да увеличава дефицита – заради инфлацията и инфлационния натиск, който вдига приходите, е поне 3-4 милиарда като ресурс. Това обаче включва всичко – и увеличаването на пенсиите, които искаме да стигнат 15-20 процента общо увеличение от 1 юли. Към работещите искаме правителството да покрие поне инфлацията . И естествено – ръст на минималната работна заплата, която да стане поне 760 лева от 1 юли. Това е минималното, с което трябва да се почне. И разбира се – енергийните помощи към бизнеса, за да може да има работа за хората. Защото при срещата си преди няколко дни с министъра на енергетиката Александър Николов – не стигнахме до съгласие. Затова сме с бизнеса и ще го подкрепим ефективно в протеста”.
