Почина актрисата Слава Георгиева, чийто творчески път в продължение на повече от 45 години бе свързан с Ловешкия драматичен театър. Това съобщиха от община Ловеч, изказвайки съболезнования на близките, приятелите и колегите на известната ловешка актриса.
„…Дарба на великолепна и търсеща актриса!
Великодушен приятел и добър човек!
Низ от възходящи успехи!
Богата ерудиция и култура!
Отзивчивост и огромна любов към Ловешкия театър!
Талант!
Професионализъм!
Завладяваща емоционалност!
Искреност!
Ангажираност!…
Бяха срещите с актрисата Слава Георгиева…
Бяха вълненията и радостите от добрите спектакли…
Бяха разочарованията и драмите на сърцето и духа…
Бяха шегите и творческото напрежение…
Беше изкуството на театъра…
Беше животът, който ни сближаваше с нея…
Всичко това беше…
Сбогом, Слава!“.
С това трогателно послание в социалните мрежи отдадоха последна почит на Слава Георгиева колегите ѝ от Драматичен театър – Ловеч.
Актрисата Слава Георгиева е носител на званието „Заслужил гражданин на Ловеч“ за дългогодишната си театрална, обществена и културна дейност на територията на общината, както и за изключителния ѝ принос за развитието и популяризирането на българската култура и изкуство. Това бе официално обявено по време на празника на града – 11 май. Поради заболяването, с което се бореше, Георгиева не успя да присъства на тържеството.
Сред значимите роли на Слава в Драматичен театър – Ловеч, са Лора в „Стъклената менажерия“, Аби в „Любов под брястовете“, Таничка в „Чудо“, Мариола в „Татул“, сестра Речид в „Полет над кукувиче гнездо“, Султана в „Железният светилник“, Вида в „Грехът Златил“, майката в „Майстори“, Бистра в „Когато гръм удари“, Г-жа Уорън в „Професията на госпожа Уорън“ и много други.
„…Удоволствие е да видя актриса от изчезващ тип в лицето на Слава Георгиева. Така се случи, че в последните два сезона я гледам в няколко роли и съм респектирана и развълнувана от отношението и към „театъра в нея“ Помня я в „Бащата“ на Стриндберг – един спектакъл на Юлия Огнянова според мен незаслужено и снобски пренебрегнат от съсловието при гостувнето му в София, където тя постигаше сложният обем от жертвоготвност на стриндберговите жени. В „Севда“ на Валерий Парликов, Слава ме очарова с рядко срещанота за зряла актриса „лудост“ – способността и да тръгва по смътната диря на шантави предизвикателства,не да отговори, а да зазвънти на необичайни честоти, да се хвърли в опасните води на трудно комуникиращ есксперимент без щадене, без примадонщини, без суета“, написа за нея театроведът Аве Иванова преди няколко години в сп. „Театър“.
В киното помним актрисата като една от трите мойри от филма „Роза Дамасцена“. Слава Георгиева работеше и с учениците от Езиковата гимназия в люляковия град.
Погребението на актрисата Слава Геолгиева ще бъде в град Царево, област Бургас, днес – 29 юли, от 11.00 часа.
