Национално движение „Русофили“ на обвинения в шпионаж Николай Малинов, политическа партия „Възраждане“ и други изгряващи „звезди“ на прокремълския небосклон като СРБ „Русофили България“: 51-годишният Емил* е преминал през тях като член или близък сътрудник. Той се присъединява към проруските среди в България около 2014 година.
Твърди, че докато членувал в русофилската общност и констатирал опасност за националната сигурност, е изпращал сигнали на властите. След руската инвазия в Украйна на 24 февруари 2022 Емил се обявява срещу войната, а заплахите не закъсняват. „В една от социалните мрежи ми изпратиха запис на екзекуция, за да имам едно наум“, разказва той пред ДВ.
Каква е стратегията на Кремъл за България
На какво се дължи роенето на проруските организации в България – политически и обществени, неправителствени? Отговорът е прост. От „Атака“, през „Възраждане“, до учредената наскоро партия на Стефан Янев – проруският електорат и симпатизиращите на Москва винаги са били обект на сериозен интерес и ухажване от силните на деня.
Експерт по национална сигурност и бивш служител от сектора, пожелал анонимност**, заяви пред ДВ, че още през 2015 година Москва е взела решение да спре финансовата си подкрепа за „Атака“. Причина за това, според него, било маргиналното положение, в което партията сама се поставила. Традиционно приятелската към Кремъл БСП пък, според самите руснаци, била с отслабващи позиции.
„До анексирането на Крим през 2014 Русия провеждаше хибридни операции само в страните от бившия Съветски съюз. След това започна да го прави в целия свят“, посочва бившият служител. Същевременно подчертава, че Москва още преди години си е давала ясната сметка, че с течение на времето влиянието ѝ в България намалява, а перспективите ѝ, включително в енергийната сфера, са силно ограничени. Кремъл знае добре и, че отношението към големите руски проекти в България е негативно, тъй като хората ги свързват с корупция и обогатяването на местната олигархия, посочва той.
В стратегията си за България Кремъл изключва директни силови намеси и средства и залага предимно на игра с малцинства, проруски сили като партии и неправителствени организации, икономическа зависимост и инвестиции, казва още експертът. Русия е стигнала до извода, че понятия като „братски народи“ и „братушки“ вече са изтъркани и не работят.
Случаите с отравянето на оръжейния производител Емилиян Гебрев и взривовете в редица български военни заводи, в които прокуратурата с години закъснение откри руска връзка, правят изключение от общата политика да не се използва сила. Същевременно роенето и вътрешната конкуренция между проруските организации и партии в България през последните години съвпада с описваната стратегия. Още през 2015 разузнаването е засякло руски военни инструктори, които обучавали „български патриоти“ в габровския Балкан, посочва експертът по национална сигурност.
През 2016 и 2017 германската телевизия ZDF и италианската RAI 3 показаха разширени репортажи, в които руснаци обучават варненската проруска паравоенна организация Войнски съюз „Васил Левски“. Тя и свързаната с нея БНО „Шипка“ нееднократно през годините са призовавали за държавен преврат.
След обвиненията срещу Малинов: нови знаменосци
След повдигнатите обвинения срещу Николай Малинов в русофилските среди в България е настъпила промяна. Новите лидери не блестят с ярки политико-пропагандни тези и се позиционират в паравоенния и охранителния спектър. Емил твърди, че малко известният Съюз „Русофили България“ е спечелил много поддръжници за сметка на движението на Малинов, след като последният беше подведен под отговорност през 2019 година. Пред ДВ Емил обяснява отслабването на структурата със страх у последователите ѝ. „Русофилите в България са слаби. Точно това ги прави толкова опасни“, твърди той. „Организацията на Малинов в момента е изядена, тя беше унищожена.“
Лидерът на Съюз „Русофили България“ – организация, която не е регистрирана – се представя с името Максим Суворов и може да бъде видян на снимки с руската посланичка Елеонора Митрофанова в интернет. Той е организатор на охраната на паметника на Съветската армия и на шествието „Безсмъртен полк“ в София. Във Фейсбук-профила си Суворов демонстрира подкрепата на своята НПО за една-единствена политическа сила – „Възраждане“.
От разказа на Емил не става напълно ясно дали според него нерегистрираният съюз на Суворов има като основна цел разпространението на руски тези и демонстрация на присъствие, или просто събирането на членски внос. С тази организация е свързано още едно дружество фантом – „Международна дипломация за мир“. Според Емил то искало да популяризира идеите за руския мир и свят, както и да позиционира по-добре собственото си ръководство.
Членската карта на „Международна дипломация за мир“ имитира символиката и логото на ООН. На развален английски документът представя притежателя като дипломат и „одобрен агент на Обединените нации“. Подобна организация също не съществува нито в българските регистри, нито в структурите на Организацията на обединените нации.
България – в епицентъра на източното русофилство
Другият лидер и заместник на Суворов в двете фантомни организации е унгарецът Тамаш Йеньо Секереш, международна „звезда“ на българското русофилство. На събрание на „Възраждане“ през 2018 година лидерът Костадин Костадинов го представя пред партийния актив като член на унгарската националистическа партия „Йобик“ и на самата „Възраждане“. Започнала като крайнодясна екстремистка и антисемитска организация, „Йобик“ в момента е направила завой към по-умерен политически консерватизъм. Разполага с 10 места в парламента в Будапеща и един евродепутат. Секереш е и бивш кандидат за европарламента на „Възраждане“.
„Всички много бързо харесаха Тамаш заради активността и предприемчивостта му“, спомня си Емил. За пръв път името на унгареца се споменава от българските медии през 2016 по повод „награждаването“ с фиктивни военни чинове на ловците на бежанци Динко Вълев, Петър Низамов и на граничаря Вълкан Хамбарлиев, който през 2015 уби афганистанец след рикоширал куршум.
Кой контролира проруските организации?
Въпросът дали българските служби притежават поне частичен контрол върху проруските организации в страната остава неизяснен. Такъв контрол би трябвало да бъде грижа на ДАНС, но ДАНС е пробита, коментира пред ДВ бившият служител от сектора на сигурността. В службите в момента има цели отдели, които не са лоялни към България, убеден е и Емил.
Източникът на ДВ коментира още, че неправителствените организации, свързани с бивши служители в силовите ведомства и структури с военно-силова насоченост, са пълни с безкритични поддръжници на Путин. Твърди още, че част от участниците в проруските демонстрации през последните месеци са получавали пари, които са минавали през популярен криминален герой от Северна България.
Българските и руските служби, включително и в момента, поддържат работещи линии на комуникация, обяснява експертът по национална сигурност. Пресен пример за това е освобождаването на моряците от кораба „Царевна“, който беше блокиран в Мариупол. Още докато българите бяха на борда му, премиерът Кирил Петков обяви в края на април, че тече специална операция за освобождаването им, в която София комуникира и с Украйна, и с Русия.
И докато прокуратурата се занимава с атрактивни за публиката теми като руските шпиони и русофилството, засега няма индикация българските институции да проявяват интерес към евентуално участие на приближени до властта в едри стопански афери с руско участие и корупционен потенциал.
*Самоличността е променена.
**Редакцията разполага с имената на интервюираните
Автор: Димитър Ганев
