Противно на прогнозите, които бяха направени в по-ранните етапи на войната, през нейния пети месец в Руската федерация не беше обявена всеобща мобилизация. В момента бойните задачи се изпълняват от руските въоръжени сили и хора от частната армия „Вагнер“, както и от мобилизираните в така наречените Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР). Все пак руските служби за военна регистрация демонстрират необичайно голяма активност в търсенето на потенциални военнослужещи, които са готови да сключат договор. В обхвата на търсените хора попадат и наборниците, отбелязват експерти.
Призовка за ветеран от войната
Руският военен ветеран Александър (името е променено от редакцията) вече от няколко години живее в чужбина. В паспорта му все още е вписан адресът на неговите родители. Наскоро те намират в пощенската си кутия призовка от военно-отчетната служба, изискваща от сина им да се яви лично.
„Регистриран съм отпреди повече от двадесет години, откакто отбих военната си служба. Аз съм ветеран от войната“, недоумява Александър в интервю пред ДВ. „Не знам за какво става дума, но предполагам, че това е скрита мобилизация.“ Самият Александър осъжда нападението на Русия над Украйна и казва, че ако получи такава призовка, докато е в Русия, би се опитал да напусне страната възможно най-бързо.
Все по-често руснаците с военен или боен опит получават призовки от военните. В социалната мрежа „ВКонтакте“ потребителите споделят тревожни новини и съветват как да се реагира в подобен случай. „Синът ми отиде при военните, след като получи призовка на 14 юни. Но никого не взимат насила в армията, бъдете спокойни! Прегледали документите му, попитали го дали иска да сключи договор и след това го пуснали да си ходи“, уверява Анна в групата „Жените на Архангелск“.
Търсят се военнослужещи на договорна служба
Правозащитникът Александър Горбачов, който от дълги години консултира наборници, потвърждава, че търсенето на военнослужещи, наети с договор, е започнало след началото на войната – но не веднага, а преди около месец. „Преди това се сключваха договори с наборници и с онези, които сами кандидатстват“, казва той. Горбачов уверява, че в момента все пак няма масово изпращане на призовки.
В армията не забравят и срочно служещите – особено онези, които са склонни да сключат договор. Техните права често са били нарушавани и преди, но тази година има безпрецедентни случаи, казва ръководителката на „Войнишките майки от Санкт Петербург“ Оксана Парамонова. Например студентите от последния курс, които имат отсрочка до 30 юни, са поканени да се явят в службата за военна регистрация и записване преди тази дата за уж безобидна процедура като проверка на данните. Тъй като са сигурни, че не могат да бъдат взети в армията, младежите отиват в службата за военна регистрация и набор, но там внезапно „решават да се запишат“ още преди полагащата им се отсрочка.
На горещата линия на „Войнишките майките от Санкт Петербург“ постъпват и все повече оплаквания за призоваване на болни мъже, чието състояние не им позволява да служат в армията. Има случаи на хора с бронхиална астма и сърдечносъдови заболявания, изпратени на военна служба. Ако здравните им показатели са добри, защото взимат лекарства, Службата за военна регистрация ги смята за годни за военна служба.
Помощ от бизнеса
Ръководителката на „Войнишките майки“ в Санкт Петербург обръща внимание и на друга практика, която доскоро не е била ползвана: бюрата за военна регистрация изпращат на предприятията и фирмите списъци с имената на онези служители, които трябва да бъдат призовани пред военно-отчетните служби. За разлика от призовката, получена в пощенската кутия, онази, която е връчена на работното място, не може да бъде игнорирана, защото неявяването може да доведе до търсене на административна отговорност.
Правозащитниците твърдят, че Военно-отчетната служба не принуждава никого да подписва договор. „По-скоро може да се говори за непряк психологически натиск – за опити потенциалният кандидат да бъде заблуден относно заплатите, обезщетенията и условията на военната служба“, обяснява още Парамонова. Горещата линия на организацията получава много обаждания с оплаквания за неспазване на договорните условия.
„Но в крайна сметка често се оказва, че бойците просто не са прочели договора, преди да го подпишат“, казва правозащитничката. В описанието на бъдещата длъжност обаче не се посочва пряко, че е нужно участие в бойни операции – има само косвени указания в тази насока. Например в края на описанието се казва: „По време на специална военна операция договорът може да бъде сключен за срок от четири или повече месеца“.
Материални стимули
Често пъти обаче няма нужда хората да бъдат убеждавани да воюват. В мобилните пунктове за набиране на военни в различните градове често се виждат опашки от желаещи. В края на май Владимир Путин отмени възрастовата граница за военна служба. Сега всеки над 40 години може да отиде на бойното поле. В тази възрастова група поддръжката за войната в Украйна е особено голяма.
Важен стимул за мнозина е и добрата заплата. Има десетки обяви за наемане на военнослужещи. Според повечето обяви заплатите започват от 200 000 рубли на месец – това е пет пъти повече от средната заплата в страната за миналата година. Оксана Парамонова добавя, че в мирно време военнослужещите не получават толкова високо заплащане. Александър Горбачов добавя, че редовните заплати започват от 25 000 рубли.
Рискове от всеобща мобилизация
„Няма скрита мобилизация в смисъл на принудително призоваване във въоръжените сили за участие във военни действия в Украйна“, посочва Олег Игнатов, старши анализатор в неправителствената организация „International Crisis Group“.
Западните медии и военни служители очакваха Путин да обяви обща мобилизация още на 9 май. Това не се случи, но подобна възможност винаги остава на дневен ред. Експертът твърди, че досегашното предимство на Русия по отношение на артилерията позволява на Москва да компенсира липсата на достатъчно пехотинци, за да продължи напредъка си в Донбас. „Но тези сили няма да стигнат за други места като Одеса и Киев. Това означава, че ако руснаците са притиснати в ъгъла, те могат да обявят и (всеобща – б.ред.) мобилизация“.
Автор: Сергей Сатановский
