Това са Божидар, Васил и Тончо. Учат в Професионалната гимназия по механизация на селското стопанство в село Бояново и се върнаха с медали от регионалното състезание „Млад фермер“, проведено в Свиленград. Божидар стана трети по управление на трактор и решаване на листовки, Тончо има 2-ро място по животновъдство, а Васил (растениевъдство) получи правото да се яви, заедно с тях на националното състезание „Млад фермер“ на 12 май, в Ямбол.
Радвам се на победата им. Те живеят в отдалечени и обезлюдени села, животът им е основно труд. За Андерсен и Шарл Перо научават в училище. Приказките и песните не са били част от тяхното детско приспиване. Пътуването до други градове също не е част от живота им. И се върнаха в училище с медали и с желание за нови състезания.
Да караш трактор, на който всеки момент може да изхвръкне някой чарк, и да постигнеш време, е рекорд – личен и общ. Да познаваш над 30 семена (повечето дребни като сусам) и да посочиш наименованията им – някои, от които напълно непознати, е постижение – и не само лично. Да влезеш сред животни, които не познаваш, да издоиш вместо една крава – две, и да постигнеш рекорд по време също е постижение – лично, и за училището.Има и такива училища. Има и такива момчета. И те видяха, че трудът може да носи не само средства за прехрана, но и възхита, и респект към направеното.
След Свиленград те вече се осмеляват да мечтаят. И знаят, че състезанието и срещата с други хора учи на екипност, на училищна принадлежност и поощрява стремежа за развитие и доказване.Радвам им се. Пожелавам си да бъдат сред най-добрите в страната на 12 май. И се сещам за написаното от Халил Джубран Халил „… горко на народ, който яде хляб, непожънат от него…“
P.S. Адмирации за преподавателите, положили усилия да влеят знания на учениците си – Хр. Данабашев – животновъдство, П. Русков и Вл. Станчев – трактори и листовки, Ив. Иванов – растениевъдство.
Автор на текста: Весела Караманова
