Продължаваме с паралелното представяне на бивши и настоящи преподаватели в рубриката: „Учителите на ПТГ „Иван Райнов” – Ямбол – минало и настояще”. Тя е посветена на 75-годишнината на гимназията, която е тази година. Именно учителите са едно от най-големите достойнства и най-големите богатства на училището, дало знания и професии на поколения ямболски деца. С тази инициатива ПТГ „Иван Райнов” отдава заслужено признание, почести и благодарности на педагозите, които и преди, и сега са духът и енергията на училището.
„Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален”. От тази максима се води в дългогодишната си учителска практика инж. Мариана Факирева. Завършва висшето си образование н Технически университет – София. Като преподавател тя прекрачва прага на Професионална техническа гимназия „Иван Райнов” на 1 септември 1987 г. и отдава близо 35 години на училището, обучавайки специалисти в областта на електрониката, микропроцесорите и компютрите.
„Да бъдеш учител е нещо повече от професия! Означава да се развиваш ежедневно! Така че, ако за теб е важно да израстваш непрекъснато, да се учиш и да бъдеш по-добър всеки ден в това, което правиш – то да бъдеш учител е точно за теб! Вдъхновението, което носиш у себе си, несъмнено оказва влияние върху учениците и това е безценно!” Това споделя инж. Факирева за професията. „От сърце пожелавам на моя млад колега и бивш мой ученик да мотивира учениците си, да им покаже, че знанието ги прави по-свободни и открива пред тях нови хоризонти. Преподаването е призвание, мисия и отговорност”, казва още тя.
Този млад колега и бивш ученик на инж. Факирева е инж. Слав Георгиев. И действително, той е в ПТГ „Иван Райнов” от 1998 г. като ученик, а от 2006 г. като преподавател по теория и практика в областта на компютърните системи.
Говорейки за преподавателската работа, инж. Георгиев цитира мисълта на Робърт Фрост: „Има два вида учители: тези, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива които само с един малък подтик, ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето”. И като продължение на това допълва: „Работата с ученици те кара да се чувстваш като тях. А на въпроса какво ми дава – бих отговорил с една дума: удовлетворение. ПТГ е „ковачница на кадри“ както казват колеги с много по- голям стаж от мен, а в ПТГ съм защото това е моето училище, в моя град, моята мечта, цел и работа която ме кара да се чувствам добре”.
И още думи от инж. Слав Георгиев: „Към всички моето пожелание е стандартно но много важно: много здраве и да се завърнем към нормалния си начин на работа и живот – без да се страхуваме и без да се крием зад маски и сертификати“.