Ако допреди две седмици се очертаваше да няма особена кампания за президент, то след обявяване на основните претенденти, се очертава гореща политическа есен. Румен Радев запазва своята преднина като най-одобрявана фигура. От друга страна обаче биографиите на Анастас Герджиков и Лозан Панов дават заявка за силни кампании, а изказванията им – за един по-различен прочит за ролята на президентската институция (доколкото е възможно, предвид ясно разписаните от Конституцията функции). Ако на терена на личния имидж Радев е определено водещ, то съвсем не така стои въпросът с политическата подкрепа, която имат отделните кандидати.
Герджиков може да разчита на машината ГЕРБ – армия от над 120 кмета на общини, от тях 17 са на областни градове, безупречна организация, а и на немалка част от администрацията. След два безплодни парламента, в които партиите, обявили се открито срещу ГЕРБ, не могат да съставят правителство, наливат допълнително сили, вдъхва увереност и сплотява не само твърдото ядро на партията. Лозан Панов може да се опре на десните, за които автентичността е от първостепенно значение. Този електорат не слуша лидерите си, достатъчно е обаче да му дадеш антикомнунистически послания и, за да има все пак нещо актуално – съдебна реформа. С критиките си към Радев, като например, че е фалшив герой или е преживял катарзис, ще се търси подкрепата на тези десни избиратели, които в социологическите проучвания дават заявка, че харесват или подкрепят Радев. На тези, които биха гласували за Радев-Йотова и за ДБ. При евентуален втори тур нищо чудно отново да имаме ситуация на поведения на ДБ, както на последните избори в София за кмет – уж са срещу ГЕРБ, но до реален призив и подкрепа на кандидата срещу ГЕРБ така и не се стига.
ДПС ще търси мотивация на своя електорат със собствен кандидат на първи тур, а ако има втори, то почти сигурно е, че ще предпочете лагера на ГЕРБ. Реториката на ДПС по отношение на Радев евентуално ще бъде продължена и от техния кандидат.
Не така подредено изглежда ситуацията вляво. Въпреки няколкото официални решения на органите на БСП за подкрепа на кандидат-президентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова, ръководството на партията се държи сякаш не ги е чела. Примери съвсем не липсват. Няма телевизионно участие на депутат от БСП, който под една или друга форма да не критикува служебното правителство. В това отношения вляво се раздават наравно с представителите на ГЕРБ. Не че служебното правителство е свещена крава, но в състава му все пак има видни социалисти, а и работи с материал на клиента – назначенията на ГЕРБ от последните над 10 години.
След кратка пауза от ляво намериха нов повод за атака към президентството, този път директно. В медийното пространство се появи информация, според която областният управител гони социалистите от централата им. Любопитна подробност е, че новината бе потвърдена от Позитано 20, а в същия ден опровергана от областната управа. Близки медии до червените обаче продължиха да настояват, че социалистите са подложени на гонения и даже поискаха оставката на областния управител, като посочиха и още една причина – отстранен зам.-областен управител, член на БСП.
Казусът се оказа абсолютен фейк – нито областният управител гони БСП, нито правителството на Радев има отношение. Усетили абсолютния гаф, на медийния терен отляво се опитаха да го замажат с няколко говорителя, които обясниха, че подкрепата за Радев от социалистите е консолидирана. В същия ден обаче в червената телевизия, водещ призова да се гласува за БСП и да не се гласува за Радев. С медийното си поведение представителите на БСП и близки до тях анализатори, вместо да разсейват съмненията, те биват засилвани.
Заявилите подкрепа за Радев формации като ИТН, ИБГНИ и ПП на предстоящите избори ще наблегнат много повече на кампанията си за парламент, отколкото на президент. В някаква степен ще паразитират на рейтинга на Радев и по-скоро те ще ползват одобрението към него, отколкото той тяхното. Тези формации нямат и силни организационни структури по места, особено ПП.
По принцип няма предварително решени избори, ако не се свърши работата преди, по време на кампанията и в деня на вота. Големият въпрос е ще работят ли на терен реално лицата и формациите афиширали подкрепа за Румен Радев, каква ще е тяхната ангажираност или ще са пасивни наблюдатели. Най-големият резерв все още си остават хората, които не гласуват, както и тези, които не са ангажирани в партийни структури. Тяхното доверие изглежда непоклатимо спрямо Радев, а с правилните послания няма да е трудно отново да дадат подкрепата си за него. Неговата сила е в обещано-свършено, докато всички останали кандидати са в ситуация да търсят доверие на кредит.
Анализ на Бояна БОЗАДЖИЕВА
