Всъщност школата на Стефан Бъчваров е единствената школа през която минава Панайот Янков, което е още едно доказателство за това, че определени хора имат такава аура, такова обаяние, такова артистично присъствие, с което успяват да заразят десетки хора с безумието (без кавички) на изобразителното изкуство.
Творчеството на Панайот Янков е близко до творчеството на неговият учител. Особено до сюжетите, които интерпретира – Тунджа, Камчия… Изобщо, този речен маринизъм, както го нарича Кирил Кръстев е своеобразна мантра в живописния изказ на художника.
Друга особеност в творчеството на художника е усещането за повторяемост, еднотипност на картините, както по отношение на колорита, така и по отношение на тематичността. В тази връзка искам да припомня вариантите, които правят импресионистите на един и същи сюжет. Японският мост на Моне, например, е известен на специалистите с четиридесет и девет варианта. Самият Моне признава, че още толкова неуспешни опита има в блатата в Живерни. Колко опита трябва да направи един художник за да достигне до съвършенство. Или поне да се доближи до него.
Панайот Янков вече поредна година флиртува в опитите си да се докосне до съвършенство в картините, които показва. Но явно достигнал до прозрението, че съвършенството е само мираж, идея, фикция той твори с настървение на художник, вдъхновен от самия творчески процес, а не толкова заради някакъв статичен краен резултат, формално наречен картина. Количеството платна, които автора показва, издава това негово опиянение от живописването – от тази игра с цвета, пространството, формата и другите елементи на картината.
На първи октомври Панайот Янков става на 85 години. Да му пожелаем творческо дълголетие и успех на поредната му изложбата.
