16 май 1915 г. Антантата иска България да нападне Османската империя

NetNews

На 16 май 1915 г. в хода на Първата световна война Антантата връчва първа нота на България. Документът предлага на българското правителство да нападне Турция и да завземе Източна Тракия до Мидия-Енос.

В замяна, след края на войната,

Антантата обещава, че страната ни ще получи „безспорната зона“ във Вардарска Македония и съдействие за Кавала и Южна Добруджа.

Според тайното приложение към подписания на 29 февруари 1912 г. Българо-сръбски договор безспорната зона обхваща територията на изток от линията Крива паланка – с. Гъбовци на Охридското езеро.

По време на Балканската война 1912–1913 г. по–голямата част от тази зона е завладяна от сръбската армия. Въпреки предварителните договорености след края на войната Сърбия отказва да върне земите на България. Това влошава отношенията между двете държави и ускорява избухването на Междусъюзническата война 1913 г.

В началото на Първата световна война България все още не се е стабилизирала след погрома в Междусъюзническата война. Поради това цар Фердинанд I и правителството на д-р В. Радославов декларират, че страната заема позиция на неутралитет спрямо двете воюващи групировки- Антантата и Тройният съюз. Все пак още в първите месеци на войната започва да личи благосклонната позиция на управляващите среди към държавите от Тройния съюз.

През пролетта и лятото на 1915 г., когато потребността от нови съюзници е изключително голяма и за двете военни групировки,

България става обект на желанието им да я привлекат към себе си.

Сред българското общество няма единно становище за позицията на страната към военния конфликт. Мнозинството от българския народ е против участието на страната в него. Изразител на тази позиция са земеделците, радикалите и широките социалисти.

Тесните социалисти заемат още по-крайна позиция, като издигат лозунг за изграждане на балканска федерация като най-доброто средство за разрешаване на българския национален въпрос. Друга част от българското общество е за участие на България в световната война, но на страната на Съглашението – демократи, народняци и прогресивни либерали. И трета част, значително по-малка, също е за намеса на България във войната, но като съюзник на Австро-Унгария и Германия – радослависти, част от стамболовистите и тончевисти.

Възползвайки се от големите правомощия, които му дава промененият през 1911 г. чл. 17. от Търновската конституция,

цар Фердинанд I предприема тайни дипломатически ходове с управляващите кръгове на Виена и Берлин.

Той и неговото правителство отклоняват направените предложения от Антантата и още повече активизират контактите си с Австро-Унгария и Германия.

На 24 август 1915 г. е сключен българо-германски договор и тайна спогодба, допълнена с военна конвенция между Германия, Австро-Унгария и България. Съгласно тези документи България поема задължението да се намеси в световната война, като в замяна и се предоставят земите, отнети и от съседните балкански държави след поражението и в Междусъюзническата война.

Паралелно с тези спогодби е сключена пак на 24 август 1915 г. и още една – с Турция, уреждаща поправката на границата между двете страни по долното течение на р. Марица.

Източник fakti.bg.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Словашкият премиер Роберт Фицо претърпя дълга операция, вече е в съзнание

Словашкият премиер Роберт Фицо, който вчера беше тежко ранен при опит за убийство, дойде в съзнание след операция, продължила няколко часа, съобщиха местни медии, цитирани от ДПА и БТА. Нито телевизия TA3, нито вестник „Денник“ обаче предоставиха повече информация за здравословното състояние на Фицо късно снощи. По-рано миналата вечер по […]