На 18 май 1877 г. сформираното в Плоещ българско опълчение получава Самарското знаме. То е ушито от монахините на Иверския девически манастир (гр. Самара) от тежък копринен плат от три цвята – малинов, бял и светлосин. От двете му страни имало черен кръст, обшит с красиви златни арабески. В средата на кръста от едната страна била изобразена Иверската икона на Божията Майка, а от другата страна -светите братя Кирил и Методий и съответно надписи: „Города Самара, болгарскому народу в 1876 году“ и „Да воскреснет Бог и расточится врази его.“
На 18 май 1877 година в Плоещ делегация от Самара, начело с Ефим Кожевников връчва Самарското знаме на Българското опълчение на специална церемония, в която знамето е заковано на дръжката със златни пирони. Последният пирон е закован от старият поборник войводата дядо Цеко Петков, който сваля калпак и с вдигнат към небето поглед възкликва:
„Да даде Господ това свято знаме да премине от край до край през многострадалната българска земя. Нека нашите майки, жени и сестри да изтрият с него скръбните си очи, а след него да настане траен мир и благоденствие.“
Когато приключва церемонията, руква проливен дъжд, а над Карпатите блесва ослепителна светкавица. Всичко това било изтълкувано като знамение за добро начало и залог за успех на освободителното дело.
Самарското знаме, докато траят военните действия на Бъларското опълчение, се развява над сражаващите се опълченци и ги въодушевява да проявяват чудеса от героизъм.
Известно е, че Самарското знаме е символ на Освобождението ни от турско робство. Но почти не са познати чудесата, които Божията майка извършва чрез Самарското знаме. По време на тежките боеве за Стара Загора през юли 1877 г. Божията майка се явила над сражаващите се с последни сили опълченци и с меч в ръка бранела знамето си. В боеве само за един ден загиват петима знаменосци на Самарското знаме. Но светинята била спасена от плен и поругаване. Така Самарското знаме поставя началото на традицията българско бойно знаме да не попада в плен.
Месец по късно започват епичните сражения на Шипка. Командирите нареждат всички руски войници и български опълченци преди бой да пеят химна, посветен на чудотворната казанска икона на Св. Богородица. Позициите на Шипка биват задържани, а противникът отблъснат. Пленени османски войници разказват: „Ние виждахме, че сте малко хора, но изведнъж, неизвестно откъде при вас се озова пехота, артилерия и още кавалерия и ние бяхме принудени да отстъпим!“
Години по-късно тази случка описва един руски офицер на монасите от руския манастир „Св. Пантелеймон“ на Атон. Своят разказ той завършва с думите: „Явна е била дивната закрила на Света Богородица над нашата войска…Тя именно се е сторила на противника голямото множество воини!“
Но все пак да отбележим, че знамето се прочува по време на Битката при Стара Загора. Знаменната рота попада под фронтален противников огън. Загиват знаменосците унтерофицер Антон Марчин, унтерофицер Авксентий Цимбалюк и опълченец С. Минков. Известен в историята остава подвигът на подполковник Павел Калитин, който с героични усилия и цената на живота си успява да спаси знамето от турски плен. Изнесено е от бойното поле след свиреп ръкопашен бой от спонтанно формиралата се Знаменна група-унтерофицер Тома Тимофеев, опълченец Никола Корчев, Павел Малкия, Д. Минков, Попов, Радев, Мицов, Донев, Никола Кръстев, осетинеца Николай Караев-Дудар и други.
Носено е и в битката при Шипка и Шейновската битка.
След войната III-а Опълченска дружина е преобразувана в III-а пехотна Радомирска Пехотна дружина и Самарското знаме се пази в гарнизона ѝ в Радомир, от където е последният му знаменосец Никола Корчев.
През 1881 г. дружината получава друго знаме и между 1881 и 1946 г. Самарското знаме се съхранява в Двореца в София (дн. Национална художествена галерия).
В 1946 г. е пренесено в Националния военно – исторически музей, където се съхранява и до днес в камера при специални условия.
По случай третата годишнина от кръвопролитните боеве при Стара Загора на 19 юли 1880 г. се състои юбилейно честване. По време на тържеството на знамето на Трета опълченска дружина – Самарско знаме – за пръв път е връчена първа степен на ордена За храброст. Самарското знаме е единственото знаме наградено с ордена За храброст, като знакът му е вграден в богато декорираната дръжка.
През 1958 г. са изработени две копия на знамето, като едното е изпратено в Централния военен музей в Русия, а другото остава в България. През 1978 г. реставрационният отдел на Военно-историческия музей изработва друго копие за музея.
През 2004 г. президентът на България Георги Първанов дарява четвърто копие на знамето на Зографския манастир. През 2006 г. монахините от Княжевския манастир „Покров на Пресвета Богородица“ даряват на Военно-историческия музей пето точно копие на знамето, което заема мястото в експозицията, а третото копие е дарено на гвардията за военни ритуали.
