20 юни 1954 г. Преди 70 години е открит Мостът на дружбата и мира

NetNews

Тържественото пускане в експлоатация на стоманения Дунав мост между Русе и Гюргево е може би най-голямото събитие за 1954 г. Мястото му в историята на Балканите сякаш става все по-значимо от дистанцията на времето – седем десетилетия той осигурява връзка на България, Гърция и Турция не само с Румъния, но и с цяла Северна Европа, припомня БНР.

Дунав мост е изграден между градовете Русе (България) и Гюргево (Румъния) на речен километър 488,7. Дължината му е 2,8 км, минава на височина от 30 метра над водата. Изграден е на 2 нива – за влакове и автомобили. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. Мостът е един от двата моста над река Дунав по границата между България и Румъния, която има дължина от около 500 км.

Архитектурата на моста е на архитект Георги Овчаров, а художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския скулптор Михайло Парашчук.

Открит е официално за експлоатация на 20 юни 1954 г., като за времето си е най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2,5 г. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния Съветски съюз.

Малко история – стотина години след Новата ера римляните строят при Русе първия масивен мост над реката.

По-късно се изграждат и други подобни съоръжения. Проучвания за нов мост се правят и около Кримската война. През 1948 г. между социалистическите републики България и Румъния е подписан „договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ”. На срещата се взима решение за построяването на мост, но между други селища от двете страни на Дунав.

Старт на проекта се дава в края на 1951 г. Избрани са градовете Русе и Гюргево. За т.нар. Източен блок това е начинание с изключително голямо геополитическо и стратегическо значение. Мостът получава наименованието „Обект 889”, проектира се и се изгражда от съветски специалисти. При това – при пълна секретност. Освен България и Румъния, участие в работата взимат и представители на „братските социалистически страни“ – Полша, Чехословакия, Унгария. В „Златния фонд“ на БНР са запазени речите на тримата най-важни участници в тържеството през 1954 г. Пръв се изказва председателят на Министерския съвет на НРБ Вълко Червенков.

„Този величествен мост е плод на братското икономическо сътрудничество между СССР и социалистическите страни. Той е ново, ярко въплъщение на тяхната миролюбива политика, на крепката дружба помежду им и безкористната и незаменима помощ, която им оказва Съветският съюз. Дунавският мост ще свърже още по-тясно преди всичко България и Румъния, но той е и нов елемент на спойка между всички народнодемократични страни, които взеха участие в изграждането му. Ще увеличи и облекчи стокообмена, автомобилното и железопътното придвижване на пътници. В този смисъл той има международно значение. Построен е по последна дума на съветската науча и практика в мостостроенето. Позволете ми да изкажа горещата благодарност на правителството и всички трудещи се в НРБ за това, че Съветският съюз даде някои от най-големите си специалисти в тази област. А Унгарската, Чехословашката и Полската народнодемократични републики го снабдиха с ценни машини, съоръжения и метални конструкции. Преди шест години великият син на нашия народ Георги Димитров заяви в Букурещ: „Ние сме решили да построим железен мост над Дунав и ще го направим. Но и преди, и след построяването му трябва да градим чрез труд, изкуство, култура и приятелство жив мост в душите и сърцата на двата народа. Мост, който никой няма да е в състояние да разруши.”

След българския председател на Министерския съвет, думата е дадена на неговия румънски колега Георге Георгиу-Деж. В речта му също присъстват думите социализъм, Съветски съюз, социалистическо сътрудничество, братство и пр. Той говори и за приноса на предишния лидер на България Георги Димитров.

Протоколните фрази, характерни за социалистическия речник, произнася и Леонид Саприкин – главен ръководител на „Обект 889”. Но като професионалист, взел присърце мащабното строително дело, той изпъстря словото си с впечатляващи технически данни. И три пъти споменава кратките срокове, в които е изграден мостът. Според специалистите, това е истинско постижение дори за съвременните методи на мостостроене.

„Днес, 20 юни 1954 г. е знаменателен ден – казва той. – Въвеждаме в експлоатация двуетажен мост, по който могат да се движат едновременно автомобили и влакове. Това е първият мост между две съседни демократични страни. Построен от ръцете на българските и румънските работници, той е най-големият мост в Европа. Ненапразно наричат тази първа желязна магистрала над Дунав „мост на дружбата и мира”. Открива се възможност за безпрепятствено придвижване с всички видове транспорт, за прехвърляне на всякакви товари. Построен е за две години и седем месеца, с цели седем месеца по-рано от предвидения срок. Това стана възможно благодарение на приложените поточно-скоростни методи и широка механизация. Благодарение на големия патриотичен подем и социалистическо отношение към труда, беше намалена себестойността на строежа с повече от 16 милиона рубли. След проведените динамични и статични изпитания, комисията установи, че мостът отговаря на всички съвременни изисквания. Мащабна работа се извърши тук. Налети са десетки хиляди кубически метри бетон. Бяха построени две големи гари на българския и румънския бряг, както и комплекси от свързани с тях съоръжения.“

Любопитен факт от историята на Дунав мост, който потвърждава думите на Леонид Саприкин – след пускането в експлоатация, мостът е ремонтиран едва през 1999 като дейностите по реновирането продължават до 2004 г.

Източник fakti.bg.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Депутатите ще опитат отново да си изберат председател

Днес депутатите ще направят втори опит да решат трудната задача и да изберат свой председател, предаде БНР. Първоначално бяха номинирани четирима кандидати, на балотаж отидоха двама от тях, но никой не събра необходимата подкрепа. След проведените два тура Народното събрание не успя да избере председател и беше насрочено продължаване на […]