На 28 юли се навършват 70 години от приемането на Конвенцията на ООН за статута на бежанците – една от т.нар. универсални конвенции на ООН, с 149 държави, присъединили се към нея. Основният принцип на Конвенцията – забраната за връщане на бежанци на територията, на която животът и свободата им са били застрашени, днес се разглежда като норма на обичайното международно право, пишат от Министерство на външните работи.
През 1951 г., когато Европа и светът се възстановяват от последиците от Втората световна война, международната общност се обединява около необходимостта от изработване на правна рамка, която съдържа определението за „бежанец“ и посочва правата и задълженията на бежанците. Конвенцията възлага на държавите отговорността да защитят живота на хората, търсещи международна закрила, и да им помогнат да изградят по-добър живот. Конвенцията, заедно с Протокола от 1967 г. към нея, представляват безспорно постижение на международния кодификационен процес и са свидетелство, че държавите могат да постигнат разбирателство по трудни въпроси чрез съвместно осмисляне на процесите от миналото и споделена визия за настоящето и бъдещето.
Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) е основната служба на ООН за оказване на закрила и помощ на бежанци, на търсещи убежище, на вътрешно разселени лица и на лица без гражданство и служи като „пазител“ на Конвенцията от 1951 г, следейки за нейното правилно прилагане. България ратифицира през 1992 г. Конвенцията за статута на бежанците и Протокола към нея и съвестно изпълнява задълженията си, свързани с тяхното прилагане. За последните близо 30 години нашата страна е предоставила статут на бежанци на 13 806 души, а хуманитарен статут – на 13 411 души, като по този начин не само е спасила животите им, които в техните страни са били в опасност, но им е предоставила и бъдеще чрез политиките си на включване и интегриране.
България ще продължи последователно и активно да подкрепя ВКБООН в изпълнение на неговия мандат, да изпълнява задълженията си, произтичащи от Конвенцията от 1951 г. и Протокола към нея, както и да осъществява доброволните ангажименти, свързани с прилагането на Глобалния пакт на ООН за бежанците, който нашата държава поддържа и приветства като инструмент за международното сътрудничество за по-ефективно и предвидимо споделяне на тежестта и отговорността за бежанците.
