Колко сме защитени и как гори една сграда? Инж. Иван Кимрин пред ФАКТИ

NetNews

Най-малко четири души загинаха и 14 бяха ранени при пожар в 14-етажна жилищна сграда в испанския град Валенсия. Инцидентът ни накара да се замислим върху това как гори една фасада, какви материали има. Защото и у нас се говори за саниране, топлоизолации и т.н. По темата пред ФАКТИ говори инж. Иван Кимрин.

– Г-н Кирмин, преди дни станахме свидетели на трагедия, причинена от пожар във Валенсия, при който изгоряха две сгради. Според BBC материалът, от който е направена фасадата, са алуминиеви панели с полиуретан. У нас пък все говорим за саниране (б.р. – скоро пуснахме коментар по темета), за енергийна ефективност. Да започнем така… Защо изгоряха така сградите във Валенсия?
-Сградите изгоряха така, защото фасадите са облицовани с материали, които горят – в случая споменават полиуретан и алуминиеви панели. Полиуретанът (PUR) е материал, широко използван в строителството. Примерно пяната, която се използва при монтаж на прозорци и врати. В същото време и крайното покритие, което се споменава, че е алуминии, най-вероятно е композитен материал – два листа алуминии, между които има полиетилен. У нас е известен с наименование „еталбонд“. По времето, когато е строена сградата, 2008 г., както у нас, така вероятно и в Испания, все още са били занижени пожарните изисквания към фасадните системи. Технологиите изпреварват регулациите. Изискванията към сградите във връзка с енергийната ефективност се увеличават непрекъснато и доста бързо, което води до използване на нови материали и технологии, за които няма определени стандарти и изисквания. Стандартите се появяват доста години след това. Тази година влязоха нови изисквания, свързани с декарбонизацията, които професионални организации смятат за практически неизпълними, а аз лично смятам, че за гражданите ще има повече негативи отколкото позитиви, а намаляването на емисиите CO2 ще е далеч от прогнозното.

– Има ли други случаи, подобни на тази трагедия във Валенсия?
– Случаят в Испания много наподобява трагедията от юни 2017 г. в Лондон, когато при пожар, който се разпространява чрез фасадата, в Гренфел Тауър загинаха 72 човека. В сграда, реновирана през 2016 г., т.е. сравнително скоро. У нас си спомням за два случая на пожари по фасади в София. През 2012 г. Мол София, през 2020 Скай Сити. За радост и в двата случая нямаше жертви, а пожарникарите успяха да потушат бързо пожарите. Няколко месеца преди пожара в Лондон у нас експерти в сферата на строителните изолации настояваха поне във високите сгради сериозно да се увеличат изискванията, тъй като са установявани продукти, дори от европейски производители, които не отговарят на сертификатите. Нормите се затегнаха и вероятно заради жертвите в Лондон. У нас от 2010 г. има по-сериозен контрол и изисквания към материалите, с които се изпълняват фасадите. За късмет програмите и масовото изолиране на сгради започна през 2015-а и е обръщано някакво внимание на проблема. Може би изоставането в 21 век не винаги носи негативни последици – в случая печелим от това.

– Полиуретановите панели, които се използват при изолацията на сградите, на какви качества и стандарти трябва да отговарят?
– Специално тези полиуретанови панели, които съм срещал, имат сертификати Bs2d0 REI15. Което значи материал с много ограничен принос към неконтролирано горене, ограничено отделяне на дим, не образува горящи капки, издържа 15 минути при пожар…

– Така ли е в действителност?
Изпитванията се правят при определени условия, които всъщност понякога се оказва, че при реални условия са различни. Лично аз съм виждал как гори склад във Враждебна, изпълнен с такива панели. Гореше като факла, с гъст черен дим, вероятно силно токсичен… Нищо общо с това, което очакваме от продукт със сертификат Bs2d0. По същия начин изглеждаха пожарите във Валенсия и Лондон. Явно не всички производители са коректни.

– Всеки продукт идва със сертификат. Сертификатът какво ни показва и колко можем да му се доверим?
– Според мен нямаме 100% гаранция. Особено в този глобален свят. Производителят сам избира кой да му сертифицира продукта, от този сертификат му зависят приходите от продажби. Сертифициращата организация е частна и има толкова повече приходи, колкото повече клиенти има – с други думи колкото по-лесно издава сертификати. Според мен имаме сериозен конфликт на интереси. Дори и когато стане трагедия, виновни няма. Контролираният си избира и договаря условията с контролиращия. Трагедията в Лондон показва, че имаме сериозен проблем с прекалено либералната система и делегиране на права на производителя практически да се самосертифицира. Производителят на фасадната обшивка Arconic бе обвинен за това, че доставил продукти, които не отговарят на изискванията за пожарна безопасност. Умишлено. Разследването установява, че през 2004 г. прави тестове на две системи. Едната покрива изискванията за клас B, другата разпространява огъня 10 пъти по-бързо. Максимумът, който би могла да получи, е клас D. Решават да предоставят само резултатите от тестовете на едната система и така продават продукт с клас D или дори F, според някои експерти, за продукт с клас B. Фирмата Х не е случайна, защоот доставя продукти за самолетната индустрия и един от клиентите и е „Боинг“. Изолацията пък е продукт на Celotex, собственост на Saint Gobain. Тя е от материал подобен на полиуретана – полиизоциарунат (PIR). Обвиняват компанията, че се сдобива със сертификатите като предоставя за изследване различен материал от този, който продава. Обвиняват ги, че са скрили информация, че при горене този материал отделя токсични вещества – циановодород, въглероден монооксид (CO) и други. Пожарът пък тръгва, според разследващите, от хладилник, при който има недобре оразмерена електрическа връзка… Седем години по-късно няма обвинени физически лица от тези корпорации и още се събират доказателства. Но пък акционерите на Arconic са успели да осъдят фирмата си да им плати 74 милиона долара обезщетение, тъй като са претърпели загуби от срива на акциите, дължащ се на измамата със сертификатите.

– Колко отровни са веществата, които се отделят от тези продукти?
– Циановодородът е използван през Първата световна война като бойно отровно вещество, а през Втората световна война е използван от нацистите в газовите камери. Въглеродният монооксид е отговорен за смъртни случаи при отопление с твърдо гориво.

– Трудно ли е фирма да си извади сертификат? И как може да се предпазим?
– Явно, ако си голям, не е проблем да извадиш сертификат, който не отговаря на реалността. И да ти се размине най-много с глоба, дори и да умрат хора заради очевидна измама. И то след много години. Казват, че има фирми, които попадат в категорията „прекалено големи, за да фалират (to big to fail)“ – каквато и глупост да направят биват спасявани, защото ако фалират, нанасят сериозни щети на икономиката и явно управляващите тези фирма понякога злоупотребяват с това. Все пак живеем в свят, в който най-големият производител на автомобили измами с емисиите на двигателите по начин, който се оказа физически невъзможен, но го хванаха в лъжа студенти с няколко реда изчисления. Няма как да избегнем всички рискове. Но можем просто да бъдем по-консервативни, когато ремонтираме и обзавеждаме дома си и да наблегнем на естествени материали, както и на такива, които се ползват отдавна – дървото може да гори, но не отделя циановодород. Аз лично намалявам риска и по следния начин – когато имам възможност да избирам, избирам да купувам, да търгувам и да се договарям с местни фирми, при които е ясно кой точно е човекът, който персонално е отговорен и виновен, ако стане проблем.

Източник fakti.bg.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Анелия се е разделила с годеника си

Попфолк певицата Анелия изтри всичките си общи снимки с любимия си Любомир Захаринов в социалните мрежи. Те вече не се и следват в Instagram. Дали има раздяла между тях не е ясно или това опит за привличане на вниманието на публиката, пише varna24.bg. Преди време се появи информация, че те […]