The Times: Ерата на ниските цени в Европа свърши

NetNews

В супермаркетите в Европа цените на храните се покачват почти всяка седмица. Войната в Украйна добавя повече болка към вече рязко нарастващите сметки за енергия. Инфлацията моментално унищожава печалбите на тези, които имат достатъчно късмет да получат увеличение на заплатата, пише авторитетното британско издание The Times.

Докато общественият гняв нараства заради кризата с цената на живота и правителствата се опитват да компенсират щетите, висши европейски служители казват нещо различно. Те казват, че континентът трябва да приеме, че двете най-необходими средства за живот – храна и гориво – са били твърде евтини за едно поколение, и националните лидери трябва да бъдат готови да рискуват политическа реакция и да кажат на избирателите истината.

Данните за тази пролет за инфлацията в еврозоната са мрачни: годишната инфлация е над 7 процента, а 44-процентното увеличение на разходите за енергия също води до повишаване на цените на храните. Двоен удар от инвазията в Украйна, водещ до постепенното спиране на вноса на руски изкопаеми горива, и прехода на Европа към безвъглеродна енергия ускори огромното увеличение на цените.

По-високите енергийни разходи, включително шесткратно увеличение на цената на газа като селскостопанска суровина, доведоха до още по-високи цени на храните. А войната в Украйна разруши пазарите на ключови селскостопански стоки, като пшеница и готварско олио, причинявайки въздействащи ефекти по цялата верига на доставки.

В страните от ЕС цената на пшеницата се е увеличила с 64,6% от март миналата година, а цената на рапицата, ключово маслодайно семе, се е повишила със 77,8%. Сега има недостиг на слънчогледово олио, от което 73% от световния износ произхожда от Русия и Украйна.

Европейската комисия, която определя ключови енергийни политики в целия Европейски съюз, вижда по-високите сметки като отдавна просрочено и неизбежно съобразяване с реалността.

Дидерик Самсом, началник на кабинета на Франс Тимерманс, изпълнителен вицепрезидент на комисията, отговарящ за енергийната политика, предупреди, че предишните ниски разходи за живот идват за сметка на околната среда и зависят от вноса на руски изкопаеми горива.

Самсом призна, че „никой не смее да каже на глас“ на избирателите, че предишният стандарт на живот е бил неустойчив и че по-високите цени ще бъдат постоянни.

„Да, енергията ще бъде много по-скъпа от сега. Енергията беше твърде евтина през последните 40 години“, каза той на неотдавнашна среща на политиците в Брюксел в мозъчния тръст Bruegel, призовавайки правителствата да се изправят срещу „табутата“.

„Ние спечелихме от това и създадохме огромно богатство за сметка на планетата Земя и, както осъзнаваме в момента, за сметка на геополитически дисбаланси [със зависимост от Русия]. И двете трябва да бъдат ремонтирани. За да ги поправим, трябва да плащаме повече за енергия, а също и за храна. За двете основни нужди на живота – храна и енергия – плащахме твърде малко през последните 40 години“.

Правилата за разходите на ЕС и еврозоната вече са под напрежение след пандемичната подкрепа за бизнеса и служителите се опасяват, че правителствените субсидии за намаляване на цената на горивото или други разходи могат да предизвикат нова европейска дългова криза.

Позицията на Комисията, че европейците са го изкарали „прекалено евтино“, се разглежда в много национални столици като политически динамит, който рискува да предизвика обратна реакция на същото ниво като противопоставянето в цяла Европа на строгите икономии преди десетилетие, политики, които широко се считат за решаващи за възхода на десния популизъм.

В много европейски страни, особено в Испания, Италия, Португалия и Гърция, стандартът на живот се възстановяваше повече от десетилетие, за да навакса след кризата в еврозоната, само за да бъде засегнат от пандемията, а сега и от увеличението на разходите за живот, което може да предизвика нова рецесия.

Белгийските данни днес показват, че ефектът от намаляването на ДДС, за да се помогне на хората да плащат сметките си за енергия, е бил заличен от покачващите се цени един месец след въвеждането му. Данъчните облекчения намаляват средните разходи на семейството с 237 евро годишно, но след по-нататъшен скок на цените през април, сметките се оценяват на по-високи с 450 евро тази година.

През пролетта и Италия, и Испания бяха засегнати от протести срещу повишените цени на горивата и енергията, а президентските избори във Франция този уикенд бяха доминирани от въпроса за разходите за живот.

Честванията на победата за президента Макрон бяха прекъснати от необходимостта от предприемане на спешни мерки за облекчаване на разходите на фона на опасенията от нова експлозия на народни протести срещу цената на горивото, в духа на движението „жълти жилетки“, което шокира Франция през 2018 и 2019 г.

Гневът от нарастващите сметки се смята за причина за най-ниската избирателна активност на френски президентски избори от 50 години и стои зад големите печалби за Марин Льо Пен, популистката съперничка на Макрон.

„Каквото и да се случи, ние ще направим повече, за да защитим французите от скокове в цените на бензина“, каза в понеделник финансовият министър Бруно Льо Мейр, обещавайки да увеличи фонда за спешна помощ, който вече е пробил дупка от 25 милиарда евро в бюджета му.

Натискът предвещава нова бюджетна криза, след като пандемията увеличи годишния бюджетен дефицит на Франция до 6,5% миналата година, повече от два пъти лимита за разходи от 3% на еврозоната.

Комисията, която налага правилата за бюджета на еврозоната, гледа на френската политика за субсидиране като на „грешния отговор“, посочва Самсом.

„Те се опитват да задържат цената надолу, докато цената расте. Всеки икономист ще ви обясни, че единственият отговор е намаляването на търсенето“, каза той, отбелязвайки, че по-високите цени са от ключово значение за намаляване на потреблението.

За да намали разходите, ЕС миналата седмица помоли хората да намалят личното си потребление на енергия. Европейците бяха помолени да направят всичко възможно, за да намалят енергийните приходи за Кремъл, като карат по-малко, изключват климатика си и работят от дома три дни в седмицата.

Самсом, отново признавайки това, което нито един национален министър няма да каже публично, каза, че социалните вълнения вероятно са неизбежни, тъй като има малко политическо пространство за политики, които да смекчат удара от по-високите разходи за живот. „Това не може да се направи за една нощ, тъй като създава твърде много хаос и проблеми в обществото“, каза той. „Но предвид сегашната ситуация, ние разполагаме с малко време“.

Сподели статията, нека повече хора узнаят!
Next Post

Проф. Дичев: Президентът е като лелка на опашка - ама цените, ама мирът

Истински пример за национално достойнство дадоха не генералите, а ”харвардците” – доскоро обругавани, че не знаят как е в България. Петков рискува живота си, Василев рискува коалицията. А Радев не иска да ядосва Русия. Коментар на проф. Ивайло Дичев в DW. Обзалагам се, че сакралният израз „национално достойнство“ е сред […]