Велева беше отличена с авторска статуетка на Асоциация „Българска словесност“, грамота и парична награда. Петчленно жури в състав Силвия Недкова, Димитър Христов, д-р Александра Александрова, Марина Бартоломеус (Берлин) и Зоя Дюбоа (Париж) разгледа и оцени над 228 анонимни творби. След интензивен и отговорен процес на оценяване журито определи носителите на отличията, сред които и ямболската авторка.
„За Деня на народните будители имах удоволствието да получа статуетката от Асоциация ‘Българска словесност’ за стихотворението ‘Тишината’. С благодарност за наградата призовавам да служим с душа и сърце на думите, да им отреждаме вдъхновяващи каузи в името на добротворството! Честит празник, български будители! Днес е задушница! Посвещавам на моите родители и близки, които са в по-добрия свят и много ми липсват!“, сподели Ваня Велева след церемонията.
От Асоциация „Българска словесност“ подчертаха, че тазгодишното издание бележи силно присъствие на автори от страната и чужбина и продължава мисията на фестивала да насърчава словото „без граници“ – като диалог между поколения, стилове и култури.
Отличието за „Тишината“ е поредно признание за съвременната ямболска поезия и повод за гордост за литературната общност в региона.
Тишината
И небето, подпирало с рамо ронливия покрив.
Върху плочника с почерк неясен – на охлюв писмото.
И мушкатото, облак надвесен когато намокри,
разцъфтяло до вратник – оцелялата длан на доброто.
Тишината е вятър, тук през двора наминал –
там погледнал, поровил из бурена, сухо припявал.
Не намерил каквото потърсил щом влязъл в комина,
но погалил косите прорасли на синя тинтява.
Тишината е куче, простило на своя стопанин,
и приплаква и вие по тъмно, облизва луната.
Но кога да замръкне след път, при кого да остане?
И къде да върви по баир да си търси душата?
