Българската банда, стояща зад най-голямата измама с обезщетения във Великобритания, ще трябва да върне само 2 милиона паунда от 53-те милиона паунда откраднати средства, въпреки че призна, че е преместила пари в чужбина. Това пише вестник „Дейли телеграф“, позовавайки се на изслушване напрокурор в съда в края на декември.
Галина Николова, Цветка Тодорова, Гюнеш Али, Патриция Панева и Стоян Стоянов бяха осъдени на общо 25 години затвор през 2024 г. в съда в лондонския квартал „Ууд Грийн“. Всички членове на бандата, с изключение на Али, вече са освободени от затвора и са под гаранция за имиграция, чакайки да бъдат депортирани. Те е трябвало да бъдат изведени преди месеци, но не им е било позволено да напуснат, докато не приключат производствата по конфискация срещу тях.
След арестите им прокурорите иззеха около 1 милион паунда в брой от домашните адреси на обвиняемите, но преследваха бандата за допълнителни пари, държани в имоти и банкови сметки. Бандата е подала фалшиви искове за обезщетения по така наречената схема „Универсален кредит“ с набор от фалшифицирани документи, използвали самоличността на реални хора, живеещи в България, които са били съучастници в схемата и са получавали дял от парите.
Според прокурорите действителната открадната сума е доста по-голяма от 53 милиона паунда. „Дейли телеграф“ цитира полицията в България, която смята, че измамниците са печелили около 200 милона паунда годишно.
Вестникът информира, че на изслушване в съда през декември прокурорът Гарет Мъндие очертал усилията на Кралската прокуратура и Министерството на труда и пенсиите за възстановяване на парите. Той е казал, че има проблем с връщането на парите, като е пояснил, че общата сума на откраднатите пари не е сумата, получена директно от бандата.Те са вземали дял от парите, когато са обработвали искове за хора в България, и на практика са действали като „агенти“, така че подсъдим не може да бъде държан отговорен съгласно Закона за приходите от престъпления за суми, които самият той не е получил.
Гарет Мънди заявил, че част от парите са били преведени в банкови сметки, „създадени за целите на тези искове“, но не са успели да ги свържат с обвиняемите. Така, макар и да се знае, че обвиняемите имат имоти в България и вероятно държат големи суми в банки, някои в криптовалути, на практика сумите, които реално могат да бъдат изискани от тях, са значително по-малки.
