Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп публикува в края на 2025 г. обновена американска Национална стратегия за сигурност (НСС), в която за първи път от дълги години отново беше спомената доктрината „Монро“, което сигнализира за подновен фокус върху доминирането на САЩ в Западното полукълбо, както и върху по-агресивна, дори интервенционистка политика в Южна Америка, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
Доктрината „Монро“ е формулирана за първи път през 1823 г. от президента на САЩ Джеймс Монро в ежегодната му реч пред Конгреса, посочва агенцията. По това време Латинска Америка е обхваната от движения за независимост, а европейските сили все още таят колониални амбиции.
Основните точки на доктрината „Монро“ са, че:
1. САЩ няма да се намесват във вътрешните работи на европейските страни или във войни между европейски сили.
2. САЩ няма да се намесват в съществуващите европейски колонии в Западното полукълбо.
3. В Западното полукълбо няма да бъде допускано установяването на нови европейски колонии.
4. Всяка европейска намеса в политиката на страните от Северна и Южна Америка ще се смята за враждебен акт срещу сигурността на САЩ.
Тази доктрина установява ясно разделение между „Стария свят“ и „Новия свят“ и макар че първоначално САЩ не разполагат с военната сила да я наложат, принципът се превръща в една от основите на американската външна политика, отбелязва Ройтерс. С течение на времето доктрината е преосмислена и разширена – най-вече от президента Теодор Рузвелт чрез т. нар. „Допълнение на Рузвелт“ от 1904 г., което утвърждава правото на САЩ да действат като своеобразна „международна полицейска сила“ в Западното полукълбо, за да предотвратяват европейска намеса и да защитават стабилността.
Новата стратегия за национална сигурност на администрацията на Тръмп изрично се позовава на доктрината „Монро“ и представя нейна модернизирана версия, пише Асошиейтед прес. Според официалния документ САЩ ще „потвърдят и приложат доктрината „Монро“, за да възстановят американското превъзходство в Западното полукълбо“, и ще отнемат на „конкурентите извън полукълбото възможността да разполагат сили или други заплашителни способности“ в региона. Стратегията определя Западното полукълбо като основен приоритет за националните интереси на САЩ, като се фокусира върху контролирането на миграцията, ограничаването на трафика на наркотици и укрепването на регионалните партньорства, както и върху противодействането на външни влияния.
Новата стратегия не е просто реторично позоваване на историческа фраза, тя представлява политически завой към даване на приоритет на влиянието в Южното полукълбо за сметка на други традиционни ангажименти на САЩ по света, като например НАТО, климатичната дипломация или по-широкообхватните многостранни рамки, отбелязва в свой анализ Кралският институт „Чатъм хаус“. Документът също така въвежда това, което авторите му наричат „Допълнение на Тръмп“ към доктрината на Монро – поправка, която призовава за по-уверени действия на САЩ в Латинска Америка срещу страни, смятани за съперници, включително Китай и Русия.
Администрацията на Тръмп смята Северна и Южна Америка за фронтова линия в борбата срещу проблеми като миграцията, трафика на наркотици и чуждестранното влияние, се посочва в анализа на „Чатъм хаус“. НСС призовава за ангажиране на регионални съюзници, които да помогнат за справянето с тези предизвикателства, дори ако такова сътрудничество понякога противоречи на приоритетите на местната политика. Това в основни линии е в съответствие с оригиналната идея на Монро за предотвратяване на намесата на външни сили в полукълбото, но в съвременния контекст стратегията се разширява, за да включи икономическата и геополитическата конкуренция – особено с Китай.
Икономическото участие на Китай в Латинска Америка чрез инвестиции в минното дело, инфраструктурата и търговията е нараснало значително през последните две десетилетия, което кара американските стратези да разглеждат региона като спорна територия, посочва „Чатъм хаус“. Акцентът на НСС върху предотвратяването на установяването в региона на „конкуренти от другото полукълбо“ недвусмислено е насочен срещу влиянието на Китай, което Вашингтон възприема като стратегическа заплаха, когато то е толкова близо до традиционната му сфера на влияние.
Анализът на британския мозъчен тръст сочи, че възраждането на доктрината „Монро“ е част от по-широкообхватно преосмисляне на външната политика на САЩ, която се отдалечава от глобалното лидерство и мултилатерализма и се ориентира към по-регионално фокусирана и транзакционна позиция. Той описва новата стратегия като основана на „цивилизационен реализъм“ и фокусирана върху националния суверенитет, отхвърляйки традиционните ангажименти към съюзи в полза на непосредствени регионални приоритети.
Докато оригиналната доктрина „Монро“ се съсредоточава предимно върху възпирането на европейските колониални интервенции, възраждането ѝ от 2025 г. адаптира тази идея към геополитическата обстановка на 21-ви век, в която заплахите не са класически имперски сили, а по-скоро влиянието, икономическото проникване и идеологическата конкуренция, коментира американският мозъчен тръст Институт за изследване на външната политика.
Критици твърдят, че новата доктрина на Тръмп представлява модернизирана, милитаризирана и крайна версия на политиката за доминация в Южното полукълбо, съчетаваща елементи от историческата доктрина „Монро“, „Допълнението на Рузвелт“ и съвременни националистически приоритети, пише вестник „Вашингтон пост“. Според критиците този подход рискува да върне света към епохата на сферите на влияние, към която латиноамериканските страни се отнасят с подозрение.
Възстановяването на доктрината „Монро“ вече предизвика остри реакции, посочва британският вестник „Гардиън“.
Латиноамериканските лидери и наблюдатели са наясно с историческото наследство на доктрината, което е често свързвано с военните намеси на САЩ в Южна Америка, посочва изданието. Докато някои партньори на САЩ в полукълбото подкрепят сътрудничеството по въпроси като трафика на наркотици и миграцията, други разглеждат този подход като опит да се наложат приоритетите и влиянието на САЩ чрез военен или икономически натиск. Критиците в региона често казват, че доктрината представлява оправдание за намеса във вътрешните работи на латиноамериканските страни и пренебрегване на суверенното вземане на решения.
Стратегията на Тръмп рискува да нанесе щети на доверието в САЩ, тъй като използва агресивна реторика и тактики за възстановяване на регионалната доминация, което може да отблъсне регионалните партньори и неволно да укрепи съюзите между латиноамериканските страни и Китай или Русия, коментира „Гардиън“. Такива тактики могат да подкопаят дългосрочното влияние на САЩ и да създадат нестабилност, вместо устойчиви партньорства.
Възстановяването на доктрината означава връщане към епохата на сфери на влияние във външната политика на САЩ, която контрастира рязко с акцента след Студената война върху глобалния мултилатерализъм и рамките за сътрудничество в областта на сигурността, посочва АП. Това може да промени начина, по който Вашингтон взаимодейства не само с Латинска Америка, но и с глобалните съюзи и международните институции, заключава агенцията.
