През последните години медиите все по-често представят самотата като съзнателен житейски избор и форма на самореализация. Ново мащабно проучване обаче доказва, че продължителната липса на романтични връзки в ранна зряла възраст има отрицателни последици за психологическото благополучие. Проучването е публикувано в Journal of Personality and Social Psychology.
Екип от изследователи от Университета в Цюрих анализира данни от повече от 17 000 млади хора в Германия и Обединеното кралство. Всички участници не са имали опит с романтични връзки в началото на проучването (16-годишна възраст) и след това са били анкетирани ежегодно до 29-годишна възраст.
Анализът показа, че по-дългите периоди на самота са средно по-често срещани сред мъжете, хората с по-високо ниво на образование и младите хора с по-ниски текущи нива на субективно благополучие.
Според Майкъл Крамер, старши изследовател в катедра „Психология“, резултатите потвърждават, че както социално-демографските фактори (като образование), така и психологическите характеристики (благополучие и удовлетвореност от живота) влияят върху вероятността за влизане в първа връзка. По-силният фокус върху образованието, както в предишни социологически проучвания, е свързан с отлагането на връзките.
Изследователите също така сравниха благосъстоянието на тези, които са останали необвързани за дълго време, с тези, които са започнали връзки по-късно. Установено е, че продължителната необвързаност е свързана с намалена удовлетвореност от живота, повишено чувство на самота и повишени симптоми на депресия.
Тези тенденции са сходни както за мъжете, така и за жените. По време на юношеството разликите между групите са минимални, но с течение на времето стават все по-изразени.
Когато младите хора влизат в романтични връзки, тяхното състояние се подобрява значително: удовлетвореността от живота се увеличава, а самотата намалява – както в краткосрочен, така и в дългосрочен план.
„Нашите резултати показват, че продължителната необвързаност е свързана с умерени рискове за състоянието на хората“, отбеляза Майкъл Крамер.
Според него, колкото по-дълго човек остава необвързан, толкова по-големи се натрупват разликите в благополучието, а намаленото усещане за него от своя страна увеличава вероятността да остане необвързан. Това може да направи влизането във връзка особено трудно.
