По времето на социализма България е специализирана в производството на вино в рамките на Съюза за икономическа взаимопомощ. На мястото на типични за страната сортове като мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид, димят и мискет се засаждат нови лозя със световно разпознаваемите сортове каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер.
Това припомня във „Фейсбук“ Държавна агенция „Архиви“.
Голяма е инвазията на грузинския сорт ркацители, който през 60-те години на XX в. заема близо 40% от лозята за бяло вино. Новите насаждения са с високи стъбла и широки редове. Това, както и създаването на огромни масиви от лозя – до 10 хил. дка, позволява да се въведе обработката и брането с машини.
От Франция и СССР са внесени гроздокомбайни за механизиран гроздобер. Построяват се винарски мегазаводи, които преработват до 50 хил. т грозде.
Пред българските винопроизводители се шири мащабният и не особено взискателен пазар на Съветския съюз и страните от Източния блок, като ГДР, Чехословакия, Полша.
Там бисерите на винения социалистически маркетинг като „Меча кръв” оставят трайна следа в съзнанието на търсещите добро настроение трудещи се.
Социалистическата икономика отчита през 1978 г. произведени 212 милиона бутилки, с което България се нарежда на четвърто място по производство и на второ след Франция по износ на вино в света.
Висококачествената продукция отива на Запад, като през 80-те г. достига пазарите на Великобритания, ГФР, Япония. Там българското вино става синоним на евтина, най-често младежка напитка за 2-3 лири.
През 80-те години винопроизводството в България страда от започналата в СССР по времето на Горбачов борба с алкохолизма
(на 15 май 1985 г. Президиумът на Върховния съвет на СССР издава указ „За засилване на борбата с пиянството и алкохолизма, премахване на домашното варене на самогон”).
Износът за съветския пазар спада от някогашните отчетени 300 млн. на 50 млн. бутилки, което постепенно води до запустяването на лозя.
