Списание National Geographic България през 2017 посвети целия си първи брой на една любопитна тема озаглавена „МАСОНИ – тайният код в българската история“. Масонството наистина е тайно затворено общество, което е привличало много видни личности през вековете и често членовете му са играли ключова роля в политическите, културните и социални промени. То има дългогодишна скрита от света, но славна история, корените на която са различими в придобитите ни традиции и популярни езотерични практики. Идентифицира се с престижни митични и исторически фигури и този списък от славни имена гарантира през вековете неговата значимост, генеалогичната му дълбочина и интелектуалния му потенциал.
Волтер, Русо, Моцарт, Рузвелт, сър Чърчил, Марк Твен, Оскар Уайлд, Гьоте, сър Исак Нютон, Жозефин Бейкър – списъкът е много дълъг и включва хора от всички сфери на живота, които са споделяли идеалите за братство, равенство и свобода, макар и не винаги да са признавали публично членството си. Векове наред историци и литературни критици упорито търсят масонска и розенкройцерска символика в текстовете на Данте Алигиери, но все още категорични доказателства не са посочени.
Съвременното въплъщение на масонството датира от епохата на Просвещението през XVII-ХVІІІ в. познат на света като „век на разума“. Тогава образованите англичани се стремели да общуват с други хора и да обсъждат въпроси на философията, религията и живота в обществото. Във Франция Шарл дьо Монтескьо пише своя основополагащ трактат „За духа на законите“, а Жан-Жак Русо и Волтер обсъждат нашироко въпроса за „новия обществен договор“, референдума и пряката демокрация в управлението на една държава. Както се знае много световно известни историци единодушно твърдят, че Ренесансът започва най-рано в България и, ако тя не е била попаднала под властта на Османската империя, то цяла Европа би била различна днес. Доказателство за това според тях е била появата на личности, изпреварили своето време и цитират имена на някои българи.
Васил Левски бил прилагал масонски принципи за изграждане на националното ни самосъзнание и революционна организация в поробена България. Гео Милев насърчавал социалните промени и културната интеграция в Европа чрез принципите на световното масонство. Петко Рачов Славейков отдавна е признат като общественик, политик и важна фигура за популяризирането на образованието в поробена България именно чрез прилагане масонския опит в обучението. И Бачо Киро Петров, революционер и учител, също се бил възползвал от редица масонски практики в делата си.
Част от масонския елит в българпия е и Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание. Неговата оригинална масонска грамота се съхранява в Държавен архив – Русе. В монументалния му труд „Записки по българските въстания 1870 – 1876. Разказ на очевидец“ има ясно изразени становища, които напомнят масонските принципи за братство, равенство и свобода.
Първият българин, посветен във франкмасонство е архимандрит Ефрем, жител на бесарабския град Кишинев. Там той попада в Ложа „Овидий” през 1820 г. След завръщането си в България се опитва да основе Ложа в град Русе, но не успява. Друг русенец 43 години по-късно създава първата ложа на територията на страната.
Данаил Николов (1827-1898) с псевдоним Иван Ведър е този русенец – основоположник на българското масонство. Учил в Малта, работил на кораб, владеел няколко езика и преподавал в Robert College в Цариград. През 1863 г. бил посветен в масонство в цариградския клон на ложата „Ориентал“ и през 1880 г. създал в Русчук (Русе) първата българска ложа наречена „Балканска звезда“. Добре известен факт е, че Иван Ведър спасява Русе от погром по време на Руско-турската война от 1878 г., но има друг, почти неизвестен, свързан с обсадата на града, ръководена от турския масон Дилявер паша. След разговора между тях в сградата на Италианското Консулство градът и жителите му били спасени. Османлиите се оттеглили.
Това не е единственият случай, в който масоните играят важна роля в трудни за българите моменти. „Нашето масонство е в тясна връзка с хората, градили камък по камък темелите на възкръсналата след петвековно чуждо владичество нова България“ – твърди Георги Балански от ложа „Сговор 92“. Той е наследник на академик Александър Теодоров-Балан – съосновател и първи ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. А проф. Александър Теодоров – Балан, известният български учен и общественик, в битката си за пуризъм (чистота) на българския език, също се ръководи от масонски практики. Приносът на Балан е, че моделира философската и морално-етична доктрина на българското масонство. Дейността му е обвързана с ложа „Заря“, ръководена от сина на Иван Ведър – Димитър.
Има предположения, че и Георги С. Раковски е бил част от това престижно тайно общество и е имал масонско самосъзнание, но те все още се градят само на хипотези. В книгата на Величко Георгиев „Масонството в България“, издадена през 1986-а, се формулира на основата на различни публикации именно тази теза. „В някои масонски източници се сочи, че до Освобождението масони са били Г. С. Раковски, А. Кънчев и др. дейци на национално- освободителното движение…“. изказва предположение авторът. А няколко доказани исторически факта навеждат на мисълта, че може би Раковски все пак е имал връзки в масонските среди. В Националния военно-исторически музей в София е запазена една картичка върху която е написано името на Георги Сава Раковски и идентичната с нея картина, нарисувана от Андреа Сако – предполагаем италиански художник, а може би и гарибалдиец, пристигнал в България и нарисувал Раковски по време на битка начело на чета в Балкана. Възможно е цветовете на знамето в ръката му, да са заимствани от италианския флаг. Но са и косвено доказателство, което ни води към предположения за масонска намеса в борбите на българите срещу поробителите.
След Браилските бунтове от 1842 г. осъденият на смърт от румънските власти Георги Сава Раковски бяга в Марсилия. Там среща италианския философ и политически активист Джузепе Мацини, за когото се смята, че е бил „дясната ръка“ на Гарибалди и масон. Мацини вярва, че в по-далечно бъдеще Европа би могла да се превърне във федерация, управлявана от общо федерално събрание. Затова работи упорито за създаването на базови организации в редица европейски държави, обозначавани с прилагателното млада: Млада Полша, Млада Сърбия, Млада Италия и т.н. В Букурещ е създадена Млада България. Под влиянието на Мацини Раковски създава и своята легия в Белград. След време тя е разтурена, но остава идеята, леко изменена впоследствие, за единен съюз с единно управление и суверенна политика, с единна армия, който да обединява поробените от Османската империя балкански народи.Припомням, че през 1945 год. Йосип Броз Тито и Георги Димитров не случайно замислят създаването на Балкански федеративен съюз.
Италианските масони – гарибалдийците, и последователите на Мацини у нас – Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков и Иван Кършовски се превръщат във вдъхновители и образец за подражание на родните масони – поборници за нова революция на Балканите. В интерес на истината, италиански бойци, изпратени лично от Гарибалди, вземат участие и в Сръбско-турската война. В боевете при Шипка Георгиевски кръст за храброст получава Франческо Рива. През Балканските войни известният италиански летец Джовани Сабели обучава български военни пилоти. На 16 ноември 1912 г. самолетът, пилотиран от него (вляво) с „пасажер“ майор Васил Златаров хвърля прокламации и две бомби над обсадения от българските войски Одрин.
В другата софийска ложа, наречена „Братство“, се заражда идеята да се създаде и се създава наистина Българският червен кръст. В периода 1894–1899 г., когато Министър-председател е д-р Константин Стоилов, също масон, български и сръбски масони планират сключването на специален митнически съюз, който да улесни свободната търговия между България и Сърбия.Този факт не напомня ли за Римските договори от 1957/58 год. за Европейската икономическа общност (ЕИО) и за изграждане на единен пазар ?
На 27 ноември 1917 г. е провъзгласено инсталирането на Великата символична ложа на България с Велик майстор генерал-майор Александър Протогеров (1867-1928)– един от най-ярките масони и поборници за освобождението на Македония. Така ръководството на ложата се превръща в гаранция, че връзките на масоните служат на каузата за национално обединение на българските земи в етническите им граници.
Обединението на българските масони съвпада с годините на Първата световна война. Седемнадесет премиера в следосвобожденска България са били масони: Александър Малинов, Александър Цанков, Андрей Ляпчев, Андрей Тошев, Богдан Филов, Васил Радославов, Георги Кьосеиванов, Добри Божилов, Драган Цанков, Иван Багрянов, Кимон Георгиев, Константин Стоилов, Никола Мушанов, Пенчо Златев, Рачо Петров, Стоян Данев и Тодор Иванчов. Масони са били и много учени, лекари, индустриалци, военни и банкери, нашите възрожденци Олимпи Панов, Никола Обертинов, Тома Кърджиев, Иларион Драгостинов, Ради Иванов, Георги Икономов.
Масоните се оказват неудобни и за тоталитарните режими. Малко преди избухването на Втората световна война нацистка Германия забранява техните организации, защото не поддържат официалната й идеология. Масоните са първите подложени на унищожение от Третия Райх. И приетият у нас през 1940 г. печално известен Закон за защита на държавата поставя масонските ложи извън закона по образ и подобие нацистко. Преди да създаде митологемата чиста арийска раса и да реши унищожаването на евреите и циганите, Адолф Хитлер ожесточено се опитва да унищожи масоните, вероятно защото е искал да стане част от тях, но не бил приет. За да избегне разгрома, Великата ложа на България решава ложите да се саморазпуснат, а архивът им да бъде изнесен зад граница. Българските масони стават жертва на репресии и минават в нелегалност за повече от половин век.
Другият яростен противник на масонското братство е официалната Христова Православна Църква. Тя и до днес демонстрира ярка непоносимост на религиозна основа към масонството, определяйки го като секта. Наистина масоните имат свой храм и таен ритуал на посвещение, но не смятат учението си за религия, а по-скоро за философия. „Ние вярваме в Божествения план, но не говорим за задгробен живот, нито за наказания в него“ – уточняват масоните и в наши дни. Изследователи търсят връзката на сложната масонска философия с гностиците, чието наименование е производно от гръцкия термин гносис – знание.
Непримирим враг на масоните е и Светата Христова Католическа Църква.Проблемът между тях изобщо не е решен и вероятно никога няма да се реши. Напротив, през последните столетия масонството е било официално обявено за враг на римо-католиците поради доктринална несъвместимост.За разлика от тях Протестантската Епископална Църква се отнася доста по-толерантно към масоните и не малко нейни свещенослужители са част от световното масонско братство без да се крият заради това.
На 14 декември 2007 година Институтът за българска протестантска история публикува изследването си Ямболски масони в един „черен списък“ от юли 1946 г., в което се припомня за статията Масонските ложи са национална опасност, отпечатана във в. „Работническо дело“ от 22 юли 1946 год. Четири дни по-късно, на 26 юли, става известно, че бившият плевенски депутат от XXV Обикновено Народно Събрание Петър Думанов е изпратил на Георги Димитров писмо и списък от 11 машинописни страници, който съдържа 401 имена на български масони с изричната забележка, че в него „не са посочени масоните от първа степен – учениците“. Очевидно Думанов тях ги е смятал за безобидни.
В самото начало на Списъка Думанов, както става известен впоследствие, още в първата десетка имена, е вписан Негово Високо Преосвещенство Иларион. Това е Сливенският Митрополит в периода 1922 – 1939 год. Ямболска област и до днес е част от Сливенската Епархия. Иларион Сливенски явно е изпитвал неудобство да членува в българска масонска ложа и е предпочел Белградската
Под № 28 в списъка е името на Марко Басан. Това вероятно е Моис Елия Басан от Ямбол, член на ямболската Бенеберитска еврейска масонска ложа „Тешуа“, където имали право да членуват само евреи.
Под № 108 е поставено името на Иван Димитров. То може да бъде намерено и сред софийските спомоществователи на книгата „Ямболски патриоти Ямболски патриоти по духовното и политическото ни възраждане 1820 – 1876 г.” ( издание 1910 г.) от Никола Върховски, където е записано „ Д-р (явно по право-бел. авт.) Иван Димитров хаджи Иванов. А до неговото име и това на баща му, забележителен ямболски и български просветен, културен и политически деятел, Димитър Хаджииванов (1852-1929).
Когато непосредствено след Първата Световна война столични масони „подсказват“ на ямболци да създадат някои нови политически организации, д-р Иван Димитров се залавя да сформира Християнска партия и публикува през 1919 г. в масонското издателство за юридическа литература „Право“ брошура с манифест и декларация на Съюза за независимостта и вътрешното обновление на България (или Християносоциална партия – бел.авт.). В тези документи той е посочен като председател на организацията. В брошурата има и трети материал на Съюза под заглавие „Балкански конфедеративен манифест“, който е с паралелен превод и на английски. Доста странно за времето си решение, като се има пред вид, че Великобритания никога не е била приятел на България, а повечето масони са и франкофони. Позволявам си да изкажа оправдано подозрение, че англичаните са търсили у нас политически лост, който да подпомага тесните й връзки с Османската империя и МИТ.
Доказана истина е, че в източно-православните страни, за разликата от онези, в които е господстваща Протестантската Епископална Църква, няма благоприятни условия за функциониране на християндемократическа партия. Поради това опитът на д-р Иван Димитров и масоните зад него да изградят подобна партия се проваля катастрофално, а между масонската Велика ложа на България (ВЛБ) и Светия Синод на БПЦ покрай това „ямболско“ начинание се раздухва колосален конфликт и дълго не затихва. Но трябва да си признаем, че д-р Иван Димитров все пак става родоначалник на Християносоциална партия в България, но тя не оставя видима диря в българския политически живот.За нея се споменава в ямболския вестник „Тракиец“ от 23 октомври 1932 г. като една от 50-те политическа партии тогава. След 10 ноември 1989 год. ямболци, нямам информация да са били масони, правят опит да възстановят ХСП, но животът й е много кратък.
Следващият ямболски масон от „черния списък“ на Петър Думанов е вписан под № 152. И това е роденият в Ямбол генерал-майор Георги Кратунков (1873-1948), племенник на ямболския национал-революционер и също масон Атанас Кратунов (1852-1876). В двете Балкански войни се сражава при Булаир и при Калиманци и става кавалер на Военен кръст за храброст. По време на Първата Световна война е генерал-щабен офицер в Главната квартира на действащата армия. Георги Кратунков има не малък опит и на военен журналист. Редактирал е списанията „Военен журнал“ и „Военни известия“, писал е статии по военни теми и събития. Става масон от самото начало на 20-те години на XX в., като член на Софийската ложа „Светлина“. Абсолютно сигурно и документирано с неговия подпис е участието му в проведения на 25 и 26 септември 1921 г. Велик събор на Великата ложа на България. Генерал-майор Георги Кратунков е сред основоположниците през 1930 г. на Българското национално радио, когато е избран и за първи председател на съюза „Родно радио“. А това е още една важна ямболска следа в историята на България. Друг виден създател и радетел на този съюз е финансистът Александър Ведър — внук на Иван Ведър и трето поколение масон.Още едно основателно съмнение, че БНР се появява с решение на Великата ложа на България и масони са в основата на неговота концепция.
Стигаме до № 187, където е записано името на д-р Петко Момчилов (1893-1953 ). Произхожда от стара и влиятелна възрожденска фамилия от гр. Елена. Най-известният представител на фамилията е Иван Момчилов (1819-1869), създал прочутата Еленска Даскалоливница (1848 г.), чийто възпитаник е и Ради Колесов. До 1922 г. д-р Момчилов е военен лекар в 21-ва и в 5-та пехотна дружина в Пловдив и в София. Между 1922 и 1927 г. става асистент на проф. Александър Станишев в Хирургическата клиника на Медицинския факултет в София, през който период публикува няколко свои научни труда и учебници. В Ямбол се заселва през 1927 г., жени се за нашата съгражданка Христина Панайотова-Момчилова и купува от Георги Хаджи Клечков сградата на неговия хотел „Женерали“. Превръща я в частна хирургическа клиника с 21 легла, рентгенова зала, кабинети по вътрешни болести, уши-нос-гърло, акушеро-гинекология и амбулатория. Известната в града все още „Момчиловата клиника“ е официално открита на 17 юли 1927 г. Създава заедно със зет си инж. Сиромахов и първия български кувьоз за недоносени бебета, който значително намалява детската смъртност в тогавашната Ямболска околия.
Твърде скоро след установяването си в Ямбол д-р Момчилов, който вече е бил масон, основава Ямболската масонска ложа „Кабиле“. Всъщност за Ямбол е сигурно, че поне от 1924 г. е имало, според масонската терминология, „зидарско огнище“, а и от 1914 г. извършва ритуалите си и еврейската бенеберитска масонска ложа „Тешуа“. Но за вписването на българска ложа „Кабиле“ от Ямбол са били необходими по устав 7 членове със степен „майстор“, което условие до 1929 год. не е било изпълнено, въпреки че Ямбол тогава е бил първият и вероятно единственият град от провинциата, в който през 1925 г. бил основан клон на Възпитателния институт „Заря“ – масонска организация, създадена през 1919 г, за „открита дейност сред обществото“.
Разбираема е необходимата доза тайнственост относно това кои други ямболци, освен д-р Момчилов, са членували в тази местна елитарна масонска организация между 1928 и 1940 г. Без никакви претенции за изчерпателност ще спомена още някои имена: Любомир Коларов – едър търговец и земевладелец, Йордан Тапов – банкер в Ямболската популярна банка, д-р Борис Ненов частно-практикуващ лекар и баща му Владимир Ненов, Йордан Щерев, Желязко Шиваров, инж. Андрея Сапунджиев, търговецът Георги Султанов, всички членове от мъжки пол на видните фамилии Шевкенови и Хаджипетрови, навършили 21 години.
Вероятно в ложа „Кабиле“ са членували и някои влиятелни евреи. Масонски характер носят и двата ямболски елитарни Клуба за джентълмени – Тенис клуб, създаден на 18 януари 1929 г. и Граждански клуб, основан през 1932 г. Той е просъществувал чак до 9-ти септември 1944 г. За него във в. „Тракиец“ от 5 юни 1993 г. дългогодишният член на ръководството Стефан Гърдев е написал: „В този клуб са членували най-видните представители на ямболската интелигенция: банкови директори, лекари, адвокати, съдии, търговци, учители, литературни дейци, музиканти, военни, чиновници. На голямата кръгла маса в средата на салона седяха най-гопемите аристократи от града, приказваха и спореха“ Ясно е, че не всички членове на Ямболския Граждански клуб са били масони, но без съмнение всички ямболски масони са били членове на Гражданския клуб.
Под № 273 в Списъка Думанов е записан „Георги Попов (Ямбол)-художник“ и безспорно става въпрос за много известния наш художник Джон Попов (1906-1960). Той е роден в учителско семейство в ямболското с. Видинци. През 1924 г. завършва Ямболското средно педагогическо училище и наесен вече е студент в софийската Художествена академия, която завършва блестящо през 1929 г. Същата година спечелва конкурс за специализация в Париж и от 1930 до 1935 г. живее и твори във Франция. Навярно тогава е станал масон и това със сигурност му е било от полза. Точно по това време и много изненадващо кариерата му започва да се развива бурно и подозрително ефективно. Непрекъснато прави изложби, жъне успехи и получава за тях най-ласкави отзиви на видни европейски художествени критици. Трябва да отбележа, че те са основателни, но някак си много бързо стават масови за разлика от други писани за също много талантливи творци. Чак до преждевременната му смърт на 54 години поръчките, успехите, изложбите и наградите „валят“ над Джон Попов. И което е доста неочаквано и подозрително, народната власт „забравя“ за неговото масонско минало и му поверява значими национални проекти.
В Списъка на Думанов под № 330е записан д-р Стефан Томов. Роден е в Котел, но след като завършва английския протестантски колеж Сейнт Джулиън на остров Малта и американския Robert College в Цариград се установява в Ямбол. По препоръка на Петко Рачов Славейков е назначен за главен учител с три-годишен договор и заплата от 100 лири. След края на първата година е уволнен по обвинение, че разпространява протестанството в училището. Евангелската Петдесятна Църква в Ямбол му предоставя възможност да замине за Пенсилвания, САЩ, където завършва богословие и след четири години отново се завръща в Ямбол вече като пастор. Несъмнено е, че Стефан Томов е станал масон именно по време на пребиваването си в Съединени щати.
Списъкът Думанов не е съвсем пълен и в него липсват няколко твърде дейни по това време ямболци-масони. Например известният офицер и политик от Демократическия сговор, Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството от 1926 до 1930 год. и отново през 1944-а Славейко Василев (1879-1944). Той е служил в Ямболския гарнизон, бил е активен участник във Военния съюз и през м.октомври 1919 година е избран за член на неговото първо Постоянно присъствие. През 20-те г. на XX в. става лидер на ямболската организация на Демократическия сговор, след като е уволнен от армията на 28 ноември 1920 година при опитите на Министър-председателя и Военен министър тогава Александър Стамболийски да ликвидира Съюза.
През 1922 година Славейко Василев е един от създателите на Народния сговор. Участва активно в подготовката на Деветоюнския преврат през 1923 година и лично организира ареста на Александър Стамболийски в с. Славовица с.г. На 9-ти септември 1944 год. попада на засада до гара Белово и се самоубива.Народният съд го осъжда post mortem на смърт чрез разстрел при пълна конфискация на имуществото му и екстрадиция на семейството му от Ямбол. Вероятно в лагер като политически затворници.
Според проверките извършени след 1944 год. от Държавна сигурност и според спомените на полк. Стефан Недев, агент от Първо главно управление на ДС, Разузнавателното отделение при Генералния щаб на Българската армия е разполагало с пълен списък на българските масони, който включвал 542 имена без учениците. А защо Петър Думанов през 1946-а е записал само 401 имена има подозрения, но няма обяснение.
За тайната на масоните са разказвани от векове много небивалици включително за техните „страшни“ езотерични практики. Истината е, че масоните се стремят към действия през целия си земен път, които предполагат прилагане на високи морални норми. Масонството изисква от членовете си уважение към законите на страната, в която живеят и работят. Техният граждански дълг винаги стои по-високо от всякакви задължения към друг брат или масонска ложа, особено ако са действали непочтено или противозаконно, в противоречи на техния основен дълг. А използването на членството на масона, за да укрепва и разширява собствените си или тези на друг делови, професионални или лични интереси, не се толерира, защото противоречи на изискванията за прием в редовете на братството. Масонството не е тайно общество, тъй като всеки негов член е в правото си да разкрие пред света своята принадлежност към братството в отговор на всеки добронамерено проявен интерес. Масонството няма тайни цели или принципи. Същевременно като много други светски общества, то запазва правото си да решава кои от своите вътрешни дела може да оповестява и доколко информацията с която разполага ще си позволи да направи публично достояние. Тайната на масонството се запазва единствено в техните традиционни начини на разпознаване.
И до днес масонството е едно от най-старите светски общества в света. То е оказало огромно ползотворно влияние върху развитието на цивилизацията и обществения прогрес през последните 500 години. Масонството не е заместител на религията, а философия. Но вратите на масонския храм се отварят само за мъже с доказани лични качества, които се стремят към самоусъвършенстване, към морално и нравствено израстване без оглед на тяхната религия, политически убеждения и расова принадлежност.
След половинвековната гробна тишина обгърнала масонството по време на развития социализъм в България, подобни факти извадени от историята му трудно се възприемат като нещо сериозно. Все още е много силна инерцията да се демонизира ролята на масонството въобще, а неговото място и значение в борбите ни за национално-освобождение, в съвременния ни живот, политиката, икономиката и държавното устройство на страната са съпроводени с яростно охулване, отричане на фактология, внушения за грехопадение и престъпление срещу държавата. Но въпреки отрицателните настроения слещу масонството и до днес, през 1997-ма година започва лека полека възстановяването първо на пет български масонските Ложи – „Светлина”, „Зора”, „Сердика”, „Заря” от ВМЛ „Ориент-София“ и „Черноморски приятели” във Варна, с обединяването им в Съюз на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България. В края на с.г. в гр. Шумен е инсталирана шестата по ред съюзна Ложа „Мадара” и отново е запалена Светлината в люлката на българското франкмасонство, град Русе с „Дунавска звезда”. В следващата 1998 година в град Варна е инсталирана втора редовна Ложа „Морска звезда”. На 23 януари 2000 г. в София е запалена Светлината на втора пълноправна Ложа „Звездата на София”, а на 2 март 2002 г. е реактивирана работата и на Ложа „Кабиле”-Ямбол.
Ефективно работят масонски ложи в Пловдив, Бургас, Сливен, Добрич, Ловеч, Плевен, Свиленград, Смолян, Благоевград, Велико Търново, като Съюзът на Великата ложа на Старите, Свободни и Приети зидари на България вече обединява седемнадесет съвършени свободно-зидарски работилници и от 1997 година имат свой собствен Храм в София. Възроденото българско свободно масонство придобива подобаващ международен авторитет, с инсталирането през 2001 год. на Върховен съвет на тридесет и трета и последна степен на Стария и Приет Шотландски ритуал в България и избирането за първи път на Суверенен Върховен Командир.
Съвсем съзнателно в този материал не написах нищо за това кога възниква масонството, защо е свързано със зидари, архитекти и каменоделци и защо през вековете винаги е означавало различни неща за различни хора. И какво всъщност означава изобщо масонската символика.
Ритуалните предмети, със символично значение в масонството, са: чук, пергел, длето, измерителна линия, кинжал, ъгълник, мистрия, отвес, два камъка – един оформен и един неоформен, геометричните фигури квадрат, кръг и триъгълник, троен свещник, хляб и вода, числата три и седем, понеже са прости числа, череп, ковчег, масонска азбука и знаци за разпознаване. При официални срещи, всеки посветен, свободен зидар, носи ритуална престилка, а някои от длъжностните лица в ложата и носят стилизирани зидарски инструменти, звезди и орнаменти от сребро или злато, съобразно с ранга, на удостоените като масонски накити. Няма да ги обяснявам поотделно. Всеки, който има интерес по темата може да открие много информация в интернет.
Важен масонски символ също е акацията. Според една легенда основателят на свободните зидари архитектът Хирам Абив бил син на вдовица и поради това много често в писмени източници масоните са назовавани като „децата на вдовицата“ или „ деца на Слънцето и майката земя“, а акацията е първото дърво в природата, което рано сутрин при изгрев обръща листата си по посока на изгряващото Слънце. Оттам и неговият символичен за масоните характеир.
Възникването на т.нар. спекулативно масонство през ХVІІ-и век, обаче предпочита да твърди, че „майсторът“ или главен архитект Хирам Абив на легендарния Първи Йерусалимски храм строен по заповед на Соломон, е убит от трима нечестиви и завистливи калфи, защото отказал да им разкрие зидарските тайни на строителя каменоделец. Този легендарен сюжет за раждането на масонството е с три хиляди-годишна история.
Макар масонството да има корени и в средновековните гилдии на каменоделците, огромното мнозинство от членовете на движението днес не са майстори-зидари. Смята се, че с намаляването на техния брой ложите започват да приемат „спекулативни“ членове, за да ги запази. Въпреки противоречията и публичното му осъждане, движението продължава да съществува, но само времето може да докаже дали ще остане жизнено и през ХХІ век. Но членовете му все още вярват, че възможността да се отдадеш в служба на обществото е „път за личностно израстване и развитие“. Техните тайните ритуали и символи продължават да съществуват в рамките на запазената традиция, но действията на мъжете, които ги изпълняват отдавна са насочени към развитието на прогреса и добруването на хората във всяка една държава по света.
Мария Качулева
