Служебното правителство, което току-що приключи своя мандат, остави след себе си горчив вкус и поредица от въпроси без отговор. Въпреки краткия си живот, кабинетът демонстрира самочувствие, сякаш разполагаше с пълно доверие за дългогодишно управление, вместо да действа като временен администратор.
Един от най-тежките белези на този период беше съзнателното мълчание около трагичните събития в Петрохан. В продължение на два месеца властите предпочетоха да игнорират истината, вероятно за да не засегнат определени кръгове, и едва след приключване на изборния процес се решиха да назоват нещата с истинските им имена – убийства, сектантски практики и морален разпад.
Социалните политики също предизвикаха недоумение. Раздаването на символични помощи от 20 евро на притежателите на автомобили остави усещането за несправедливост към онези, които не разполагат с личен транспорт. Това беше поредният пример за повърхностен подход към реалните нужди на гражданите.
Не по-малко скандално беше поведението на част от министрите. Името на вътрешния министър често се свързваше с яхтени разходки и спорни контакти, докато в същото време се прокламираше борба с купения вот. Липсата на реална прозрачност при изборния процес и отказът от сериозен анализ за нарушенията оставиха сериозни съмнения относно почтеността на целия демократичен вот.
Комуникационната стратегия на кабинета се сведе до създаване на ТикТок съдържание и странни интервюта, по-скоро наподобяващи пиар кампании, отколкото сериозна държавна работа. Дори задграничните пътувания в последните дни на управлението изглеждаха като опит за запълване на графика, далеч от реалните интереси на обществото.
Накрая, кабинетът се раздели с властта, обсипвайки се с комплименти, които никой друг не беше склонен да изрече. Тази пълна липса на връзка с обществените нагласи и самовлюбеният тон, с който бяха отчетени резултатите, показват колко далеч е била администрацията от нуждите на хората. За мъртвите – или добро, или нищо. В случая с това управление, избираме второто.
Източник: fakti.bg
