1. Проектът MKUltra на ЦРУ не е просто сюжет от научна фантастика, а реална програма за контрол на съзнанието. В началото на 50-те години на миналия век директорът на ЦРУ Алън Дълес одобрява секретната програма, ръководена от химика Сидни Готлиб. Целта е била да се разработят методи за психологическо манипулиране и извличане на информация чрез използване на ЛСД, хипноза и сензорна депривация върху нищо неподозиращи субекти. Експериментите са се провеждали в над 80 институции, включително университети и болници, често без съгласието на участниците. Дълги години това се е считало за абсурдна теория на конспирацията, докато през 1975 г. комисията „Чърч“ в Конгреса на САЩ не разкрива истината пред обществеността. Повечето документи са били унищожени от Ричард Хелмс през 1973 г., но оцелелите записи потвърждават мащаба на тези неетични и често брутални изследвания.
2. Операция „Нортуудс“ разкрива, че американското правителство е обмисляло да организира терористични атаки срещу собствените си граждани. През 1962 г. Обединеният комитет на началник-щабовете на САЩ представя на президента Джон Ф. Кенеди план за генериране на обществена подкрепа за война срещу Куба. Предложението е включвало инсцениране на отвличания на самолети, взривяване на американски кораби и организиране на фалшиви терористични нападения в Маями и Вашингтон, за които да бъде обвинен режимът на Фидел Кастро. Документите показват шокираща готовност на висши военни лидери като Лиман Лемницер да жертват невинни животи в името на геополитически цели. Кенеди категорично отхвърля предложението, но съществуването на плана остава строго пазена тайна в продължение на десетилетия. Едва през 1997 г. тези документи са разсекретени, доказвайки, че понякога най-мрачните подозрения към властта имат реално основание.
3. Далай Лама дълги години е получавал тайно финансиране от Централното разузнавателно управление на САЩ. Макар Тензин Гяцо днес да е символ на мира и духовността, в разгара на Студената война ситуацията е била много по-политизирана. През 60-те години ЦРУ е отпускало по 180 000 долара годишно на Далай Лама като част от по-широка програма за подкрепа на тибетската съпротива срещу комунистически Китай. Общият бюджет на операцията е възлизал на около 1,7 милиона долара годишно, които са били използвани за обучение на партизани и логистична подкрепа. Тези факти бяха официално потвърдени от Държавния департамент на САЩ в края на 90-те години. Въпреки че Далай Лама по-късно признава за тези плащания, той подчертава, че средствата са били предназначени за поддържане на тибетската администрация в изгнание, а не за лично облагодетелстване или насилие.
4. Изследването на сифилис в Тъскиджи е един от най-мрачните примери за медицински експерименти върху хора в историята на САЩ. Започнало през 1932 г., това проучване на Службата за обществено здраве е имало за цел да наблюдава естествения ход на нелекувания сифилис при афроамерикански мъже. Около 600 участници от окръг Мейкън, Алабама, са били подведени, че получават безплатно лечение за „лоша кръв“. В действителност, дори след като пеницилинът се утвърждава като стандартно лечение през 1947 г., изследователите умишлено са го спестявали на пациентите, за да продължат наблюденията си до смъртта им. Жестокостта на експеримента е разкрита едва през 1972 г. от Питър Бъкстън, което води до прекратяването му и до публично извинение от президента Бил Клинтън през 1997 г. Този случай остава вечен урок за необходимостта от етика в науката.
5. Инцидентът в Тонкинския залив, който послужи като повод за мащабната намеса на САЩ във Виетнамската война, е бил частично инсцениран. През август 1964 г. президентът Линдън Джонсън обявява, че северновиетнамски сили са атакували американския разрушител „Мадокс“ за втори път в рамките на два дни. Това събитие води до приемането на Резолюцията за Тонкинския залив, която дава на президента неограничени правомощия за водене на война в Югоизточна Азия. Въпреки това, разсекретени документи на Агенцията за национална сигурност (NSA) от 2005 г. потвърждават, че втората атака на 4 август всъщност никога не се е случила. Грешни интерпретации на радарни сигнали и прибързани доклади са били използвани от администрацията на Джонсън, за да се оправдае ескалацията на конфликта. Истината излиза наяве твърде късно, след като милиони хора вече са загубили живота си в една от най-противоречивите войни.
6. Операция „Кламер“ е тайна мисия, чрез която над 1600 нацистки учени са били прехвърлени в САЩ след Втората световна война. В края на конфликта американските разузнавателни служби са осъзнали, че германските технологични постижения са от решаващо значение за бъдещата надпревара със Съветския съюз. Сред привлечените специалисти е Вернер фон Браун, бащата на ракетата V-2, който по-късно става ключова фигура в НАСА и разработва ракетата „Сатурн V“ за програмата „Аполо“. За да заобиколят забраната на президента Хари Труман за наемане на активни нацисти, служителите на разузнаването буквално са прикрепяли кламери към досиетата на учените, за да „изчистят“ миналото им. Мнозина от тези хора са били замесени в използването на робски труд и военни престъпления, но техният принос за кацането на Луната е бил счетен за по-важен от правосъдието.
7. По време на Сухия режим в САЩ федералното правителство умишлено е добавяло отрова към индустриалния алкохол, за да спре нелегалното пиене. Тъй като забраната за алкохол не е спирала хората да консумират спиртни напитки, правителствените агенти са решили да предприемат крайни мерки. През 20-те години на миналия век е било разпоредено производителите на индустриален алкохол да добавят опасни химикали като метилов алкохол, бензин и керосин към продукцията си. Идеята е била да се направи алкохолът негоден за пиене, но контрабандистите продължили да го крадат и препродават. В резултат на тази смъртоносна политика на правителството, над 10 000 души са починали от отравяне до края на Сухия режим през 1933 г. Този малко известен исторически епизод показва до какви крайности може да стигне държавата в опитите си да наложи морал чрез насилие и химическа война.
