1. Кровопускането е било считано за универсално лекарство за почти всяко заболяване в продължение на векове. Тази практика се основава на античната теория за хуморите, според която болестите се дължат на дисбаланс между кръвта, жлъчката и слузта в тялото. Един от най-трагичните примери е случаят с Джордж Вашингтон, първият президент на САЩ. През 1799 година Вашингтон се разболява от тежка инфекция на гърлото, при която лекарите му източват около 40% от общата му кръв само за 12 часа. Вместо да помогне, тази масивна загуба на течности и кислород вероятно е ускорила смъртта на Джордж Вашингтон. Днес медицината разполага с антибиотици и точни диагнози, което прави идеята за източването на здрава кръв като терапия напълно абсурдна и опасна за пациента.
2. Живакът е бил използван като основно средство за лечение на сифилиса през Ренесанса и след него. В миналото лекарите са предписвали мехлема с живак или дори инхалации с живачни пари, вярвайки, че този тежък метал ще „изчисти“ тялото от инфекцията. Резултатите обаче са били катастрофални, тъй като живакът е силно токсичен за човешкия организъм. Пациентите често са страдали от тежки отравяния, които са водили до загуба на зъби, увреждане на бъбреците и тежки неврологични проблеми, включително тремори и халюцинации. Парадоксалното е, че симптомите на отравяне с живак понякога са били бъркани с прогресията на самия сифилис. Съвременната медицина замени този опасен метал с пеницилин през 40-те години на миналия век, спасявайки милиони хора от мъчителна смърт.
3. Радиоактивната вода някога се е продавала като еликсир за здраве и活力 в началото на 20-ти век. След откриването на радия от Мари Кюри и Пيير Кюри, светът е бил обсебен от радиоактивността, като тя се е рекламирала като източник на енергия. Продукти като Radithor, който е бил просто дистилирана вода с разтворен радий, са се продавали на висока цена. Един от най-известните потребители, милионера Ебен Байерс, е консумирал стотици бутилки от тази „лечебна“ вода. Резултатът е бил ужасяващ: челюстта на Ебен Байерс буквално е започнала да се разпада поради радиационния разпад на костите му. Случаят на Ебен Байерс е помогнал на американските власти да затегнат контрола върху лекарствата и да разберат, че радиацията е смъртоносна, а не оздравителна.
4. Лоботомията е била популярен метод за лечение на тежки психични разстройства през първата половина на 20-ти век. Тази процедура включва хирургично прекъсване на връзките в префронталния лоб на мозъка. Португалският психиатър Егас Мониз дори получава Нобелова награда за медицина през 1949 година за разработването на този метод. По-късно американският лекар Уолтър Фриман е популяризирал т.нар. „трансорбитална лоботомия“, при която е използвал инструмент, приличащ на лед за коктейли, вкарван през очната купка. Макар процедурата да е намалявала агресивността на пациентите, тя често ги е оставяла в състояние на емоционална празнота и когнитивен регрес. Днес лоботомията се счита за едно от най-големите етични и медицински престъпления в историята на психиатрията, заменена от ефективна психофармакология.
5. Компанията Bayer е продавала нарочно произведен нарокотин, известен днес като хероин, като сироп за кашлица. В края на 19-ти век германският фармацевтичен гигант Bayer е рекламирал хероина като безопасна и не-пристрастяваща алтернатива на морфина. Продуктът е бил предназначен за лечение на кашлица, бронхит и дори за успокояване на деца. Рекламите по това време са твърдели, че хероинът помага при грип и астма, без да предизвиква зависимост. Разбира се, реалността се е оказала много по-различна, тъй като хиляди хора са развили тежка зависимост от това вещество само за няколко години. Едва след като мащабите на пристрастяването са станали очевидни, хероинът е бил изваден от свободната продажба. Този случай остава като предупреждение за опасността от бързото пускане на нови лекарства на пазара без дългосрочни изследвания.
6. В началото на 20-ти век някои лекари са препоръчвали пушене на специални цигари за облекчаване на астмата. В епоха, в която вредните ефекти от тютюна още не са били научно доказани, са съществували продукти, наречени „цигари за астматици“. Те са съдържали билки и други вещества, които според тогавашните специалисти трябвало да разширяват бронхите и да облекчават дишането. Иронията е, че вкарването на горещ дим и дъх в вече възпалени бели дробове всъщност е влошавало състоянието на пациентите в дългосрочен план. Тези продукти са били маркетирани като модерни медицински постижения, докато всъщност са били опасни за здравето. Днес знаем, че пушенето е един от най-големите рискове за белодробното здраве, което прави тези стари препоръки напълно абсурдни и опасни.
7. Викторианските жени са използвали арсен, за да постигнат идеалната бледа кожа, която е била символ на висок социален статус. През 19-ти век бледолицето е било знак за благородство, тъй като е показвало, че жената не работи на открито под слънцето. За да постигнат този ефект, много жени са приемали „арсенови гофретки“ или са използвали пудра с арсен. Тези вещества буквално са изсмуквали цвета от кожата, но цената е била огромна. Арсенът е силно отровен метал, който води до хронично отравяне, кожни язви, загуба на коса и крайната фаза – фатално увреждане на черния дроб и бъбреците. Жените са рискували живота си в името на временното красотно стандарт. Съвременната дерматология ни учи, че истинското здраве на кожата идва от хидратация и слънцезащита, а не от прием на смъртоносни отрови.
