След дългогодишно очакване, българският аграрен сектор най-после вижда светлина в тунела. Последните разговори в Министерския съвет сигнализират за рязка промяна в курса на държавната политика – от пасивно наблюдение към активна защита на местното производство. Представители на бранша отчитат, че за първи път от десетилетие се усеща реална политическа воля за справяне с тежката ситуация, която притиска фермерите и изпразва джобовете на потребителите.
Основен стълб в новата стратегия е въвеждането на строг мониторинг по цялата верига „от фермата до трапезата“. Предвижда се създаването на специализиран регистър, който ще осветли пътя на храните и ще разкрие къде точно се случва изкривяването на цените. Чрез проследяване на посредниците и техните надценки, властите се надяват да постигнат баланс, който да не ощетява нито производителя, нито крайния купувач. Обсъжда се дори въвеждането на таван за надценките като крайна мярка срещу спекулата.
Сериозен проблем остава нелоялната конкуренция от вносни суровини, които често се маскират като български. В момента пазарът е залят от мляко от Полша и Унгария, докато родните млекопроизводители се борят за оцеляване, ненамирайки реализация за своята продукция. Експертите са категорични: етикетът „българско“ трябва да бъде гаранция не само за мястото на пакетиране, но и за произхода на всяка съставка в продукта. Пресичането на практиката за препакетиране на вносни стоки е сред основните приоритети на браншовите организации.
Погледът към съседните държави дава ценни уроци. В Румъния например, двукратното намаление на ДДС е довело до изсветляване на сектора и реално понижение на цените в магазините. Българските производители настояват за подобни фискални облекчения, които биха спрели източването на данъци и биха увеличили потреблението. В момента данъчните ставки в България са сред най-високите в Европа, което поставя местния бизнес в неизгодно положение спрямо чуждестранните конкуренти.
Какво всъщност означава „справедлива цена“? За хората, които обработват земята и отглеждат животни, отговорът е ясен: поне две трети от крайната стойност на продукта трябва да се връща при тях. Само по този начин секторът може да бъде устойчив и независим. Предстоящите нови срещи между бизнеса и кабинета ще трябва да превърнат тези намерения в конкретни законови промени, за да не остане надеждата само добро пожелание.
Източник: fakti.bg
