Глобалното напрежение в района на Ормузкия проток се превърна в директна заплаха за европейските ниви. Блокадата на този стратегически път, породена от военните конфликти между САЩ, Израел и Иран, прекъсна жизненоважните вериги за доставка на торове, което постави земеделския сектор в критично положение.
Резултатът от тази геополитическа криза е осезаем и болезнен за производителите: цената на азотните торове, чието производство зависи пряко от природния газ, скочи драстично. От 380 евро на тон миналата зима, стойностите достигнаха около 500 евро, което удря най-силно по тези, които отглеждат зърнени култури и разчитат на големи количества подхранване на почвата.
В отговор на този шок, Европейската комисия задейства спешните си механизми за подкрепа. Първата стъпка е освобождаването на остатъка от кризисния резерв за селското стопанство в размер на 200 милиона евро. Европейският комисар Кристоф Хансен обаче подчерта, че това е само началото, и преди настъпването на лятото ще бъде предложена допълнителна, значителна сума за подпомагане на най-тежко засегнатите фермери.
Освен финансовите инжекции, Брюксел търси и алтернативни решения за намаляване на зависимостта. Обмисля се разширяване на използването на дигестат – страничен продукт от биогаза, богат на азот. Този ход обаче среща съпротива от екологичните организации, които се опасяват от потенциално замърсяване на водните ресурси. Паралелно се обсъжда и по-голяма гъвкавост в схемата за търговия с въглеродни емисии за производителите на торове.
Проблемът обаче надхвърля границите на Европа. Световната търговска организация вече бие тревога, че блокирането на търговията през Ормузкия проток застрашава глобалната продоволствена сигурност. Най-големият риск тежи върху Африка и Южна Азия, където липсата на достъп до торове може да доведе до сериозен спад в реколтата и нова продоволствена криза.
Източник: standartnews.com
