Така е формулирано решението за строеж на сграда в протокола от 15 юни 1922 година на известната в нашия град Ямболска популярна банка. Под него са се подписали членовете на нейното Управително тяло по това време: Председател П.Енев и членове: П.Минов, М.Кафалов, К.Германов, Л.Тънкопишев, Ш.Добрев, х.Ст.Хърков, Сл.Тодоров и Ив.Златаров.
От запазените архивни материали става ясно,че учредителите са известни ямболски занаятчии от които: двама дърводелци, четирима шивачи, четирима обущари, по един часовникар, строител, бакалин, хлебар и лозар. Прави впечатление, че търговците са едва трима, а чиновниците двама. Общо 20 жители на Ямбол. Учредителното събрание е обявено за 21 ноември 1910 година.
Едно сполучливо определение на голямата роля, която Ямболската популярна банка играе в парично-стопанските прояви на града е прозвището, което й се дава от гражданството -„финансова община“ – определение, което засвидетелствува за съзнанието към грандиозността на този институт,който редом с „административната община“ на града твори благосъстоянието на ямболци. И наистина, всеки който е що годе в досег с банката, не може да не се убеди в нейното широко обществено икономическо значение. И може би, учудения от успехите на банката любопитен наблюдател, би се заинтересувал да проследи перипетиите, през които това начинание е преминало, за да се разрастне до сегашните си, бихме казали, колосални размери – олицетворявайки кооперативния устрем в българския Рочдал*– Ямбол.
Така започва своя разказ за основаването на банката нейният директор Кръстю Георгачев. В предговора на книгата си „Ямболска популярна банка 1911-1935“, издадена от печатница „Светлина“ – Марангозов, Ямбол през 1936 год. и прави уговорката, че се е решил да я напише по повод нейния четвъртвековен юбилей. В кратката историко-географска справка за Ямбол в началото на книгата, той посочва множество полезни данни за състоянието на града през 1910 год., когато възниква идеята за създаването на трета банка и прави уточнението, че Ямбол е околийски град, 11-ия по големина в България, с добре уредени общинско, околийско и данъчно управление; има областен съд, околийски съд, прокурорски паркет, съдии следовател и изпълнител, нотариат, 40 адвокати, основни училища, прогимназия, гимназия, училищни инспекции, инженерства, кавалерийски и пехотински казарми, държавна болница, клиника, градски лечебници, модерна кланица, агрономство, архиерейско наместничество, църкви, книжарници, печатници, кина, хотели, бани, овощен разсадник, голяма градска градина, кооперации, банки- Народна, Земеделска,акционерни и частни лихвари – доста.
Монументи: от незапомнени времена- безистена – стара вековна сграда, служила в миналото за покрит пазар, по-после – склад на военни припаси – с обрасъл от трева и храсти покрив, който по-скоро грозеше града – сега превърнат във великолепни градски хали; голямата турска баня – сега разкошна градска баня с лечебната Ямболска минерална вода; Ески Джамъ, старата църква „Св.Троица“ и по-нови: църквата „Св.Георги“, построена в 1835 год. с част от средствата, добити от продажбата на „Мезат“, имотите на изселените в Бесарабия през Руско-турската война в 1828 год. ямболци; църквата „Св.Николай“, построена през освобождението и сега пристроена във величествен храм; гимназията, прогимназията, основните училища, католическата църква, евангелската, синагогата, военния клуб, кавалерийските, пехотинските и пионерните казарми; старопиталището, пощата, хатгара, кооперация „Мискет“, кооперация „Светлина“ и читалище „Съгласие“ – едно от най-грамадните в Южна България, което, за жалост, още не е довършено.
Общият вид на града е красив.През последните години вблагоустройствено отношение е направено доста много.Старите и криви и слепи улици – се регулирват, настилат и осветляват.
Модерно водоснабден, градът се радва във всяко време на изобилна вода, която се черпи от 3 дълбоки кладенци подземна река превъзходна за пиене.
Занаятите в града са различни;наброяват 56 вида, 409 предприятия, със заети в тях 540 самостоятелни майстори и 624 помощници и др. или всичко 1 164 занаятчии.Почетно място заемат обущарите, шивачите и железарите.
Търговията се състои главно в житарство, добитък, кожи, лой, вълна, сирене, кашкавал, масло, птици, яйца, зеленчук и др.За добитък – добре уреден ежеседмичен пазар – в четвъртък и 3 панаира – Пролетен – след Великден, Дюнюша – след „Св.Троица“ и Есенен, на който се стичат търговци от Турция и Гърция.
Индустрия: мелници 7,една от които на ж.п. гара- втора по големина в България; табахни 6, маслобойни 3, керамични 3, текстилни 2, хладилници 2 и желязолеярска, дърводелска, въжарска, оцетна и др. – по 1.
Подземни богатства: край града – кариери за строителен камък и чакъл; при с. Крумово – мина със железни руди; в дясно по шосето за Сливен, между града и селата Извор и Борисово – манганови руди; при селата Маломир и Коневец – оловна и сребърна и при с. Люлин – глините с голям процент сребро.
Землището на града се състои от 50 000 дек. ниви, 2000 дек. ливади, 2000 дек. зеленчукови и овощни градини, 10 000 дек. лозя, 10 000 дек. Гори и 1000 дек. пасбища.
От земеделските култури, застъпени са на първо място пшеницата, на второ – царевицата и фуража и на последно – индустриалните.
Годишното производство от лозята възлиза на 4 милиона кгр. Грозде, което преработено на вино и др. струва 40 милиона лева.
Населението на града е 25 423, заедно с бежанците – македонци, тракийци и емигранти руси и арменци – 6640 домакинства, в голямата си част българи – православни, по-малко евреи и незначителна – турци и други народности.
Рисувайки забележително красивата картина на един голям и проспериращ град, какъвто е Ямбол по това време, той мотивира успешно и причината да бъде създадена банката, която той оглавява 20 години.И една от причините формулира така: Частното лихварство между населението в града и околността е развито до големи и застрашителни размери.Нещо обикновено е високия процент лихва.С евтин кредит, до колко е възможно, се ползуват земеделците от Земеделската банка и търговците и индустриалците от акционерните банки.Останалите съсловия – лозари, занаятчии, дебни търговци,работници, чиновници и др. – са всецяло обект на безбожна спекулация от страна на лихварите – фаисчии**.
На второ място Кръстю Георгачев се спира на разрушителната сила при заболяването на лозята от филоксера***пренесена в Европа от Америка чрез вкоренени лозии, която унищожава почти изцяло насажденията, заети със сортове от европейската лоза. Предизвиква истинска катастрофа за европейското лозарство. Подновяването на 10-те хиляди дка лозови масиви в Ямбол се оказва скъпо струваща и продължила 4 години операция, през които се зареждат една след друга градушки, наводнения и суша. В стопанския живот на града настъпва тежка криза и безработицата обхваща 30 % от населението.Въпреки крайно неблагоприятните финансови условия, но с подкрепа на директора на местната Земеделска банка, занаятчиите в града събират по 65 лв. учредителни вноски и регистрират 14-та по ред Популярна банка в България в края на 1910 година. Новата Ямболска банка започва през 1911 година първите банкови операции с отпускане на малки кредити. Погасителните вмноски по заемите на частни лица, с които се учредява банката се погасяват през следващите три години. През 1913 година Популярната банка в Ямбол отбелязва и първата си печалба, необременена от задължения към вложители и кредитори.
Първоначално изготвеният и приет устав на банката е тип „Шулц-Деличев“ и нейната структура се отъждествява със занаятчийските задруги от края на ХІХ век, които представляват взаимопомощни кооперации. Определението за нейното учредяване е издадено от Окръжния съд в Ямбол под № 8 от 11.01.1911 год. и публикувано в ДВ брой 59 на 17 март с.г. Ямболската популярна банка, наричана по-често Популярната каса дълго време, включвала 72 занаятчии и в началото е ръководена от В.Тантилов, който до назначението му бил началник на кредитното отделение на Земеделската банка в града. Въпреки че формално откриването на банковите операции от нея е трябвало да започне след публикуването в ДВ на Определението на ЯОС, още през м. февруари 1911 всичкият събран дялов капитал от 1 100 лв. бил раздаден в заеми основно на лозари.
През 1912 год. нарастнал на 21 260 лв., а броят на членовете на 224. До 1914 година, когато започва Първата световна война ЯПБ е в непрекъснат възход. Капиталът достига 28 879 лв. , а броят на членовете достига 304.Дори по време на предвоенния финансов и стопански подем, Управителният съвет обявява че ще създаде едно АД с 500 хил. лв. уставен капитал и фабрика за производство на спирт, което си е доказателство за доброто управление на банковия капитал.
През 1916 г., след завръщането си от фронта, за управител е привлечен Кръстю Георгачев, който започвайки работа открива редица несъвършенства в приетия Устав през 1910 г. в продължение на почти три години активно работи по неговото изменение и реорганизирането на Ямболската популярна каса в банка с подкрепата на експертите от БНБ. Общото годишно събрание на 6.04.1919 год. приемат нов Устав. Според него първоначално включилите се във формирането на касата 72 занаятчии запазват броя си, но се наричат вече акционери и Банката започва да разпределя годишен дивидент и Устава се прилага на приет Правилник, чийто дух и идеи се запазва дълго.
Започват да се вербуват нови членове – акционери и молбите за приемане бързо се увеличават.Повечето от тях са млади несъстоятелни еснафи, които не притежават собствен имот. По-заможните ямболски граждани обаче продължават да отбягват да се присъединят от страх,че могат да бъдат въвлечени в спорове или да загубят спестяванията си, а други, защото считат банката малка и несигурна, за да си влагат пари в нея или да теглят кредити. Въпреки тези проблеми, броят на акционерите стабилно нараства и от 224 през 1911 год. достига цифрата 706 през 1921-а.В следващите пет години акционерите стават 1177, а в навечерието на 25-годишния си юбилей през 1935 год. Ямболската популярна банка управлява банковите операции на 1488 ямболци или на 6 % от населението в града.
Разбира се, съпоставен с възможностите на останалите две банки в нашия град – Земеделската и Народната, успехите и възможностите на Популярната са прекалено скромни.Тя не разполага със значителен ликвиден капитал, с много вложители, няма възможност да осигурява значителни кредити на клиентите си и общо взето е обект на присмех.Прикачат й епитета копушката банка като намек за ограничените й възможности и сравнително по-бедните нейни членове за които из града се носи приказката събрали ми се копуците**** банка да правят и всички масово гадаят кога ще се състои погребението на банката.
В тези първи години на своето съществуване Ямболската популярна банка няма своя сграда и е принудена да се приюти в таванския етаж на една обущарница. За тия години Кръстю Георгачев пише:
Подобно на рочдалските пионери и ямболските наеха на ул. „Жабешка“ до затворения безистен един таван, разбира се, не особено луксозен и хигиеничен и от тука от там набавиха мобили: маси, карекли, газови сандъчета за книжата, тевтер, печат, мастилница, линия и малка тенекиена печка.дърва се купувах на магарешки товар. По-после се набавиха желязна каса и още след няколко години- едно шкафче, което замени газовите сандъчета, но то беше голяма работа;то трябваше да се иска и настоява, да се разисква и решава в ред заседания, до като най-после се продадат сандъчетата за 4 лева и половина и купи шкафчето за 10 лева и в края на краищата доплати разликата от 5 лева и половина. На вратата се постави проста дъсчена табела „Я.П.Б.“ с кошер с пчели – символ на трудолюбие и пестеливост.Така банката заработи най-напреж“.
Само за година помещението става тясно и тогава Общото събрание решава да наеме и второ – до пощата, което също не е съвсем представително, неудобно, но за това пък винаги е пълно с клиенти. През същата 1911 година, на 17 септември е обявена първата от двете Балкански войни.Спешно е свикано рано сутринта на 18 септември заседание на управителния съвет, за да се реши какво да се прави с банката, но никой не се появява. След обед, Управителят на Банката събира книжата и ценностите в една голяма каса, уволнява персонала и заминава на фронта. Ямболската популярна банка остава затворена до демобилизацията след Втората Балканска война – Междусъюзническата. В края на годината от фронта се завръщат повечето от акционерите и членовете на Управителния съвет на банката и за щастие заварват помещението и касата напълно запазени. Но за кратко време. Настъпва 1914 година, а заедно с нея и Първата световна война.
В. Тантилов не се завръща от фронта и тогава е назначен за управител Кръстю Георгачев. За тази първа следвоенна година той пише:
Загубите в членове, капитал, пласмент, а най-вече общия мораториум, гнетящ целия стопански живот, щастливо се отнесоха в миналото.Настоящето се очертаваше като буен растеж и трескава дейност.Бързият прираст на членове, капитал, влогове, пласмент и др. убедиха всички, че на банката предстои едно, колкото сигурно, толкова и бляскаво бъдеще
След като най-после се дойде до убеждението, че е от полза банката да бъде на чаршията, наред с другите по-видни кантори и банкина 1.10. 1914 год. се нае едно помещение на пл. „Освобождение“, пренася се архивата, мобилите и идва рлед на касата.Последната донесена до там, оказа се по-голема от входа на помещението. Тога предприели (за 40 лева) пренасянето й работник и неговите другари решават да вкарат касата отвън през балкона на втория етаж. Построява се скеля-триножник-7-8 м. висок,нагласява се полиспаст, закача се касата и се започва изкачването й нагоре.
Но операцията зацикля и до късно през нощта тежката метална каса виси на пет метра височина и без никаква възможност нито да бъде свалена,нито да достигне балкона от който да бъде вкарана в помещението, докато ямболци стоят на площада и чакат да разберат какво ще се случи с техните спестявания заключени във висящата каса. И докато чакат викат, смеят се, карат се, пият и дори танцуват под звуците на местен оркестър.Операцията по местенето, а и неволите на банката предизвикват доста закачки. Някой предлага да извикат лекар, за да провери акъла на чиновниците от банката, друг да търсят адвокат, за да им даде консултация по проблема, някой пита банката, ще може ли да им плати хонорара или да събират дарения, но в резултат на шегите и закачките именно в тази нощ Ямболската популярна банка става известна на много хора и след това техният брой и набрания капитал рязко се увеличават.
Популярните банки са кооперативни сдружения с кредитна, влогонабирателна и стопанска дейност, които се появяват в началото на ХХ век въз основа на проучване направено от френски банкови експерти.Тогава българският лев е „вързан“ за златния френски франк и това обяснява защо се насочват българските банки към сходната банкова система във Франция. Но в българските условия тя значително се променя и банките ни придобиват характер на типично български кооперативни организации. Имат за цел да подпомагат с евтин и достъпен кредит, предимно краткосрочен дребните занаятчии, търговци, земеделски производители, чиновници.
Особено бързо се развиват популярните банки след Първата световна война 1914 – 1918 г., която не оказва отрицателно въздействие върху тях. Напротив,в края на 1914 г. т.нар. популярни банки стават 44 и имат около 20 хил. членове. През следващата година 18 от тях образуват Съюз на популярните банки като централен орган за ръководство и контрол. Ямболската популярна каса е сред учредителите на Съюза.Но продължава да наема за своята дейност тесни и неудобни помещения в тавани и приземни етажи.
На 29 февруари 1920 година Шестото редовно общо годишно събрание взема единодушното решение вместо да се търсят нови помещения за разширяване на дейността, да се построи собствена сграда на банката, като за покупка на място се заделят 30 хил. лв. Закупено е празно 250 кв.м. свободно място в центъра на града между улиците „Борисова“ и „Климентина“, собственост на Юрдан Иванов и Жеко Шиваров, но когато се оказва недостатъчно за да се реализира проекта на арх. Трендафил Гюлев, е закупено съседното място собственост на фамилията Козловски и още едно общинско, за които са заплатени още 70 хил. лв.
Постройката на банков дом, като идея фикс, без преувеличение, се беше вмъкнала в главите на всички – в банката, на улицата, в работилницата, където се срещнат, любимата им тема е „строеж на банков дом“. – пише в книгата си още Кръстю Георгачев.
Строежът на сградата се забавя с година поради обвинението на един от вложителите за „разхищение“ на пари от Управителния съвет на банката, който бил определил вече бюджет за строежа от един милион лева.Намесва се и Централното управление на банките в София, до което е изпратен сигнал. Строежът е спрян, за да не се ангажират средства в подобни предприятия. Но в крайна сметка ямболци превъзмогват и тази пречка и на 15 юни 1922 година е положен основният камък на сградата, а в зида на главния източен вход, в специално приготвена стъкленица, е сложен актът на банката, списък на членовете и разни монети. – пише в своята статия „За Ямболската популярна банка“ Мария Иванова, отдел „Нова и най-нова история“ в Регионален исторически музей – Ямбол. И дава интересни подрбности за архитектурното решение на сградата.
Предвидено е банковото доходно здание да има три етажа. Първият включва седем „големи дюгени, които се отдават под наем на банкови членове и кооперации”. Целият втори етаж е само за банковото учреждение: зала с гишета, директорски кабинет, обширна заседателна зала, библиотека и читалня. Третият етаж е зала за събрания и културни събития. Зимникът на сградата се използва за склад на стоки, произведени от членовете и за „пазилище за ценности“.
След Първата световна война Европа навлиза в сериозна финансова криза. Още през 1914 г. Германия спира да обезпечава валутата си със злато и започва да финансира военните си действия със заеми вместо с приходи от данъци. До 1919 г. цените там вече са нараснали двойно, а и Германия губи войната, но периодът 1919-1921 г. е относително стабилен за валутата, в сравнение със следващите години.
Когато германците не успяват да се справят с плащанията си, френски и белгийски войски окупират Рурската долина през януари 1923 г. и изискват изплащане на репарациите в твърди активи, което довежда до стотици стачки на работниците в промишления район и влошава положението не само в Германия, но и в другите европейски държави. И в резултат на това и Ямболската популярна банка, както и останалите, през 1923 година преживява изключително тежка криза. Централното управление блокира кредита й и изисква като гаранция за отпуснатия заем от 100 хил. лв. нотариалния акт на сградата, чиято стойност надвишава десет пъти размера му. Положението й става неудържимо. Заговаря се открито за фалит . За щастие, направената предната година застраховка на оборотните й средства и раздадените кредити й помагат и на следващата година тя излиза без повече проблеми от кризата и постепенно се завръша към обичайната си дейност.
Уредената в самата банка читалня и библиотека разполага с 399 тома специализирана литература, направен е абонамент за 132 списания и 116 вестника. Устройват се срещи, изнасят се беседи, организират се курсове, подреждат се изложби, видни експерти са канени за лектори.За децата на служителите в банката се организират коледни и великденски празници, раздавани са им подаръци, на нуждаещи се ямболски семейства са отпускани безлихвени заеми и благотворително са раздавани суми на училищата в града. Дарени са на читалище „Съгласие“ 200 хил. лв. за да бъде завършен строежа на зрителната зала.
Банката започва да издава и собствен печатан орган наречен „Известия на Я.П.Б.“ и го изпраща безплатно на членовете си.В първия му брой от м. януари 1924 год. е формулирана неговата най-важна задача, която е да пръска изобилна светлина и вдъхновение за издигането на кооперативното съзнание между членовете на банката и се изнисат големите облаги, които всеки кооператор постига чрез взаимопомощта; да се свикне с мисълта, че кооперативното дело и имущество не е чуждо на интересите на отделния член и, като така, то трябва да се пази като лична собственост; и още да проагитира спестовността, като висша добродетел сред гражданството от цялата околия и частно между членовете , като внисат своите спестявания в банката, чийто задачи са само със социален облик.
Очевидно банката е била водена вещо, защото в отчета на проверителната комисия е отбелязано, че считано от 1912 год. всички банкови служители получават и премии. Дори чистачката и разсилния, на които през същата тази година бил отреден бонус от 0,77 лв., през 1913-а по 1,88 лв., през 1914-а, въпреки войната, по 2,04 лв. През 1920 година за първи път в отчетите на банката се появява излишък, който възлиза на 3852 лв. Не било открито от кого е внесена сумата и тогава директорът Георгачев предлага на Управителния съвет парите да се прехвърлят в специална влогова сметка обозначена като „честен кооперативен служител“ и с лихвите от нея да се подпомагат даровити деца от Ямбол и околията.
Ямболската популярна банка има голяма роля за стопанското и културно развитие на града.Спонсорира ученически трапезарии, обществени организации и др.Освен индивидуални, тя отп уска и кредити на общината за построяването на хали и минерална баня, за електрическо осветление, водоснабдяване и др. според изследванията на Мария Иванова по темата.
В края на „бурните двадесет“, когато Филипо Томазо Маринети публикува в ямболското списание за модернизъм Cresсendo своето Геометрично и механично великолепие от книгата му Les mots en liberté futuristes, в Популярната Банка в нашия град работят 26 банкови служители със стаж между 10 и 21 години и само един с 6, което подсказва устойчивост в професията и заеманата длъжност. Междувременно основният капитал на финансовото учреждение нараства и през 1922 г. вече е 2 300 000 лева, а в него членуват 748 души.
И тогава се случва нещо любопитно. През 1925 год. банковите служители единодушно решават да положат доброволна клетва за честна и безкористна служба в името на добруването на нашия град и подпомагане на кооперативното движение в България с всички сили. На 22 ноември с.г., под знамето и девиза на банката „Един за всички, всички за един“, и в присъствието на свещеник Тодор Кратунов полагат клетва и подписват клетвен лист. Впоследствие са назначени още 11 банкови служители и всеки от тях полага тази клетва, макар тя да не е задължителна за кооперативните сдружения, превръщайки я в символ на висок морал и уважение към традициите в кооперативното движение в България.
На общото годишно събрание през 1935 година ЯПБ обявява,че броят на членовете й вече е достигнал цифрата 1 488 вложители обединени в 9 кооперации и десет други организации. В сдружението членува и Ямболската община. В отчета е вписано още, че са били раздадени кредити от 46 118 434 лв., постъпилите влогове са 342 861 186 лв.
С увеличаване броят на банковите служители и разширяване кръга от услуги, които предлага на своите вложители и клиенти, Управителният съвет взема решение да отпусне един милион лв, за да се реконструира сградата и обнови фасадата й. Проектът е възложен на най-популярния по това време в Ямбол арх. Александър Куртев, който е предлагал на общината архитектурни решения в един изключително модернистичен стил през 1936 год. Той запазва предназначението на първия и втори етаж, като разработва за първи път идеята специално за работните места на банковите служители да бъдат конструирани самостоятелни стъклени кабини и да отпадне общият за всички салон. Идеята за времето си е направо революционна, въпреки че се посреща с негодувание и коментари, че не им трябват аквариуми, защото не са риби. За третия етаж предвижда да се изгради салон със сцена и 250 седящи места, където да се провеждат събрания, концерти и театрални представления. Там изнасяше своите спектакли и Детският музикален театър. Реконструкцията на сградата е извършена в рамките на една календарна година и през 1937-а банката функционира в съвсем променена обстановка.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат през 1944 година в България започва национализацията най-напред с конфискации имущество на отделни лица осъдени от Народния съд и обвинените в „спекулативна дейност“. На частните предприятия се налагат нови и изключително тежки данъци. През 1946 г. Правителството с Министър-председател Георги Димитров одържавява застрахователното дело и парите, които конфискува потъват някъде. На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия, със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Процесът се ускорява през есента на 1947 година и на 23 декември с.г.милиционерски части в 5 часа сутринта блокират достъпа на собствениците до счетоводния архив, касата и самото предприятие. VI-ото Велико народно събрание същия ден гласува в 10 часа без обсъждане Закона за национализацията на частни индустриални и минни предприятия. И в 11 часа собствениците, без въобще да са допуснати вътре в собственото им предприятие са изгонени брутално. Иззети им са всички ключовете и са назначени коменданти, които да охраняват държавните вече предприятия. Пълното прилагане на закона обхваща период от две години и около 7 хиляди предприятия, главно семейни, малки и средни.
На 27 декември 1947 год. в същия спешен порядък е приет и Закона за национализация на банките. Търговските банки се закриват и капиталите им с вливат в новата Българска народна банка. На 18 февруари 1948 година е приет още един закон по спешност – Закона за изкупуване на едрия земеделски инвентар от частните собственици, с който е национализирана и селскостопанската техника. Земеделските сдружения и кооперативните форми на собственост също попадат под ударите на закона и са одържавени, заместени от ДЗС-та. Частните собственици от които са иззети още чакат да си получат парите за тях. Процесът приключва в началото на 1951 година, когато са обхванати земеделските и кооперативните банки. ЯПБ преустановява своята дейност и в сградата се настанява Ямболската търговска банка (ЯТБ). След като е построена новата й сграда до джамията в нея започват дейност задно с Държавна спестовна каса. В средата на 90-те години ЯТБ фалира и цялата емблематична сграда до джамията остава за ДСК и Застрахователно дружество „Алианц“.
Сградата на бившата Ямболска популярна каса остава празна за малко. Бившият директор на Библиотеката Марин Беленозов вижда в нея потенциал да я превърне в самостоятелна градска библиотека и да освободи западната част от сградата на читалище „Съгласие“, където се мести администрацията на театъра.С подкрепата на общината е извършен основен ремонт и през 1978 год. в нея е настанена днешната РБ „Г. С. Раковски“. Обособени са и два нови отдела – „Изкуство“ и „Музикален“. Създадени са нови подземни книгохранилища. Увеличават се и щатните бройки библиотекари. Детският отдел се разполага в целия приземен етаж, седящите места в читалнята се увеличават и се добавя пригодена за дейност зала, с около 50 седящи места и галерия. В нея са подредени още книги за свободен достъп на читателите.
През 2026 година Ямболската популярна банка навършва 115 години от основаването си, а през 2027 година и 105 години от построяването на собствената й сграда.Тя все така се издига импозантно на север от площад „Освобождение“ в нашия град, но в нея от 65 години не шумят банкноти и клиентите са други. Те не броят парите във влоговете си, а броя прочетени книги. Сградата живее своя нов живот и част от него са и големи, и малки, а не само клиенти с влогови сметки. Sic transit gloria mundi скандират римляните при интронизацията на поредния Папа или в превод Така преминава световната слава, за да му напомнят за преходността на успеха, властта и материалните богатства.
В известен смисъл и за Ямболската популярна банка може да се каже, че е изживяла преходността на успеха! И само архивите ни напомнят за него!
* Рочдал или, както е правилно да се произнася – Рочдейл, е град в северната част на община Голям Манчестър, област Ланкашър – Англия. Той е голям административен и стопански център на едноименната община, известен още от 1086 година и вписан във „Вековната книга“ (Domesday Book) като „забележително място за търговия и банково дело“.
** от фаис – жаргонно за далавера,съответно далаверажия, в Македония се използва в редки случаи; име на остров на 50 км. от Исландия; термин от банковото дело в Германия.
*** Лозова филоксера – (Phylloxera vastatrix Planch), дребно насекомо, установено за първи път в Америка през 1854 г.
**** бедняк, скитник – архаизъм
Мария Качулева
