На 17 януари 395 г. Римската империя е поделена между синовете на император Теодосий I на Източна с владетел Аркадий и Западна с владетел Флавий Хонорий.
Флавий Теодосий, известен също като Теодосий I или Теодосий Велики, е римски император от 379 до 395 г. След катастрофалната битка при Адрианопол от 378 г. Теодосий е извикан на Изток от западноримския император Грациан, който го определя за командващ на римските войски в Тракия, след което го обявява и за съимператор.
Новият император успява с огромна находчивост да се справи с готската опасност. Основно средство на политиката на Теодосий I е сключването на т.нар. foedus, договори, според които пришълците стават федерати – запазват своята относителна автономия, но са задължени да служат на империята като спомагателни бойци. През периода до средата на 5 в. готите съставят по-голямата част от армията на Източната империя.
В църковно отношение Теодосий I започва борба за налагане на решенията на Първия вселенски събор в Никея. Особено засегната е дейността на арианите в неговите владения, които заедно с езичниците изпадат в немилост. През май 381 г. е свикан и Втория вселенски събор в Константинопол, на който е избран нов патриарх на Константинопол и е приет пълният текст на Символа на вярата.
Силата на църквата е нараснала дотолкова, че когато през 390 г. по заповед на Теодосий готските наемници избиват 7000 души при потушаване на безредиците в Тесалоника (днешен Солун), императорът е официално отлъчен от влиятелния епископ Амброзий Милански. Едва след публично покаяние Теодосий отново е приет в редовете на вярващите християни.
В столицата Константинопол по това време са построени Форума на Теодосий с триумфална арка, Колоната на Теодосий и Хиподрума. На границата с Персия цари мир. Римляните успяват да прибавят Западна Армения и Колхида към владенията си.
През 383 г. в Западната империя се извършва военен преврат срещу император Грациан, който е свален от власт и убит. Защитавайки правата на Валентиниан II в Италия Теодосий повежда поход срещу узурпатора Магн Максим – подкрепен от варварските федерати, постига победа и връща трона на своя съ-император (388 г.).
През 392 г. Валентиниан II е убит и Теодосий е принуден отново да воюва този път срещу франкския генерал Арбогаст и неговата марионетка император Флавий Евгений. Източният император разгромява своя противник през септември 394 г. и обединява Римската империя за последен път, но в началото на следващата година умира в Медиоланум (днешно Милано) от воднянка (едема).
Император Теодосий I е наречен с прозвището Велики всъщност от църковните историци защото следва твърда и последователна политика в подкрепа на християнството като единствена религия в Римската империя и забранява всички други култове.
Докато през 313 г. Константин Велики издава т.нар. Милански едикт, с който обявява всички религии в империята за равноправни, в 392 г. Теодосий забранява дори и частното изповядване на езическата религия. Затворени или превърнати в черкви са повечето храмове в много градове, като например Серапеума в Александрия и храма на Веста в Рим. През 393 г. за последен път се провеждат Олимпийските игри, след което и те са забранени като езически.
След смъртта му на 17 януари през 395 г. в Милано Теодосий Велики е погребан в Константинопол. По негово завещание империята се разделя между синовете му Аркадий и Хонорий, съответно на Източна и Западна Римска империя.
