Много шофьори са склонни да забелязват в колата си всякакви поведенчески характеристики, свързани с времето, магнитните бури, количеството гориво в резервоара и други подобни. Някои от тези „навици” на автомобила могат лесно да бъдат приписани на субективните чувства на собствениците, докато други наистина имат напълно обективна основа. Разказваме ви за един от тях. Говорим за промяна на характеристиките на двигателя по време на валежи. Факт е, че когато вали, относителната влажност на въздуха много бързо се повишава до максимални стойности.
Това е особено забележимо, когато парещите летни горещини за броени минути се заменят с гръмотевична буря, придружена с порой. Колкото и да е странно, но различните шофьори оценяват промените в характера на двигателя на собствената си кола в дъжда по напълно противоположен начин. Някои твърдят, че колата очевидно е станала по-добра за шофиране, а двигателят набира скорост по-бързо и по-лесно. Техните противници, напротив, отбелязват, че при дъжд двигателят „дърпа“ по-лошо и харчи повече гориво. Кой всъщност е прав?
Тези, които застъпват първата теза, обикновено излагат следните аргументи. Първо, горивна смес с по-високо съдържание на водна пара изгаря „по-меко“, тъй като уж предотвратява детонацията. Поради липсата ѝ, ефективността на силовия агрегат се увеличава и той доставя повече мощност. На второ място, изглежда, че сензорите за масовия въздушен поток, поради по-големия си топлинен капацитет и топлопроводимост при дъжд, леко променят показанията си, принуждавайки блока за управление на двигателя да инжектира повече гориво в цилиндрите. Следователно, според първата теза, имаме и увеличаване на мощността.
Собственици на автомобили, които по-добре помнят основите на елементарната физика обаче, са на мнение, че при дъжд от двигателя по-скоро може да се очаква загуба на мощност. Аргументите им се основават на основни закони. Факт е, че при една и съща температура и атмосферно налягане делът на кислорода във въздуха, при равни други условия, ще бъде непроменен. Сензорът за въздушния поток в крайна сметка доставя на блока за управление на двигателя данни за изчисляване на количеството кислород – за приготвяне на оптималната горивна смес. Сега нека си представим, че влажността на въздуха скочи рязко.
Тогава водната пара, която внезапно се появява заема част от "мястото", което преди това е било заето от кислород. Но сензорът за въздух не може да знае за това. Тоест при висока влажност по време на дъжд в мотора влиза по-малко кислород. Блокът за управление на двигателя забелязва това, като променя показанията на ламбда сондата и съответно намалява подаването на гориво. В резултат се оказва, че при максимална относителна влажност двигателят не работи толкова ефективно, колкото може, получавайки съкратена дажба и опитният водач, разбира се, усеща това.
