Още преди пандемията всяко пето дете във Великобритания е страдало от т.нар. хранителна бедност. Някои от тях са толкова бедни, че нямат редовен достъп до отопление, ток, топла храна. Тепърва ще става по-лошо.
Още преди пандемията във Великобритания всяко пето дете под 15-годишна възраст е страдало от "Food Poverty" – състоянието, в което семейството не може да подсигури три порции храна на ден. Ковид-19 допълнително усложни ситуацията. А след края на паричните помощи, свързани с пандемията, бедните семейства във Великобритания ще изпаднат в още по-голяма нужда.
На Острова децата, живеещи в относителна бедност, са общо 4,3 милиона. Доходите на семействата им са най-малко с 60% по-ниски от средните за страната. Тази констатация е залегнала в основата на серия от инициативи, с която граждански активисти и големи концерни се опитват да помогнат на гладуващите деца. Едно от най-успешните "лица" на кампанията е футболната звезда от "Манчестър Сити" – 23-годишният Маркъс Рашфорд, който играе и в английския национален отбор. "Футболистът с голямото сърце и с верен морален компас", както го нарича британският вестник "Мирър", казва в едно телевизионно интервю: "В живота можеш да постъпиш правилно, но можеш да постъпиш и грешно – нещата са съвсем прости. Когато някой има нужда от помощ, а ти можеш да му помогнеш – тогава трябва да го направиш." Футболистът знае за какво говори, защото само преди 10 години е бил в същото положение: "За мен тогава щеше да е от огромно, огромно значение да получавам един път на ден безплатна храна."
Бедните ще стават все повече
Вчера в британския парламент бе внесена петиция, която настоява на децата да бъде осигурено хранене три пъти на ден – не само в училище, но и по време на ваканциите. Благодарение на личните усилия на Маркъс Рашфорд, през миналата година вече на два пъти бяха раздадени купони за безплатна храна по време на ваканцията. А в резултат от новата му инициатива, бедните деца ще получат такива купони и през наближаваща шестседмична лятна ваканция.
През миналата година броят на децата, които са получавали хранителни пакети, се е увеличил с близо 50%. Повечето от тези деца са толкова бедни, че не могат редовно да си позволят достъп до отопление, ток, топла храна и предмети за поддържане на хигиената. А тепърва ще става и по-лошо. "Процентът хора, които живеят в крайна бедност, сигурно рязко ще нарасне", смята Ейдриън Пабст, заместник-директор на реномирания Национален институт за икономически и социални изследвания. "Крайна бедност" означава, че доходите в едно едночленно домакинство са под 81,40 евро седмично. Според прогнозата на института, през следващите две години над 1 милион възрастни във Великобритания ще живеят в крайна бедност – а това ще представлява ръст от 271% само за три години.
Неравенството между хората на Острова расте вече от години. Коефициентът "Джини", който измерва равнището на неравенство в едно общество (0 е пълно равенство, 1 максимално неравенство) във Великобритания възлиза на 0,39. А това е сред най-лошите стойности в развитите държави. Германският вестник "Ди Велт" отбелязва, че в ЕС само в България стойностите са по-лоши.
Защо има бедни деца?
Причините за отварящата се ножица между бедни и богати във Великобритания са комплексни. Депутат от Консервативната партия каза по време на вчерашните дебати в парламента, че преплитането от причини е сложно и не може се да обясни по съвсем прост начин. Според него в страната има гладуващи деца както поради нарастващата безработица или зле платен труд, така и поради неочаквани сривове на семейните доходи, ниско равнище на образованост, внезапно разпадане на партньорска връзка или труден достъп до магазини с евтина храна. Ейдриън Пабст и други икономически експерти се опасяват, че бедността тепърва ще нараства. През септември, когато изтекат временните правила за работа на съкратен работен ден, безработицата ще се увеличи, казва Пабст и добавя, че ще изчезнат доста работни места в областта на услугите и гастрономията.
"Британският модел не работи добре. Или поне не в цялата страна", обобщава Пабст. Да, финансовата криза, после Брекзитът и накрая пандемията особено изостриха проблемите, причините обаче се коренят по-далеч в миналото, смята той и посочва двете най-важни: липсата на програми за подпомагане на особено изоставащите региони и недостатъчните стимули за достигането на по-високо образование.
