Парчетосахме се. Тръгваме към нови избори три месеца след редовните и такова политическо и даже светогледно разделение не е имало в България от 90-те години. Но даже и тогава не изглеждаше така. Вижда се като – и мнозина го гледат така – „бой последен е този“. Интернационалът – „Бой последен е този, дружно вси да вървим… Света да обновим“.
От рационална гледна точка не е много обяснимо. Парите не са много, но стигат, макар и с някои лишения и ограничения. Предимно от луксозен характер. Разбира се, има и хора, които са на ръба на оцеляването, но те не са от най-гласовитите. А и да викат – няма кой да чуе.
БВП расте с добри темпове. България стои добре в международен план, включително за Македония, позиции за Еврозоната, с Америка сме добре, донякъде – и с Русия. Няма някаква кой знае каква драма. Обективно. Но.
Вътре в България ври и кипи и всеки се заканва другиму, както не е било дори през 90-а, когато мнозина имаха основание да търсят реванш и мъст. Включително за убити, прогонени, изселени хора, отнето имане, съсипани животи. Но нямаше чак такова озверяване, с изключение на процесите срещу висшия ешелон на БКП, които излязоха ялови в крайна сметка.
Сега процеси още няма (а трябва). Новата власт, макар и по закон краткотрайна – направо посочва лошите и ги разкарва. Чегърта ги, хубава българска дума. Прилича много на първите години след 44-а. Крив си, щото ние мислим така. Ако не си – докажи го. Ако не – мри, гадино. Разбира се, не като в ония години. В смисъл няма бесилки и разстрели. Но има изгонване от работа, тормоз, агресия.
Има два големи блока в момента – и няколко по-малки. Единият е ГЕРБ и избирателите му. Той е относително хомогенен, друг е въпросът как се е формирал. Другият е на отрицателите на ГЕРБ. Той е нехомогенен. Довчерашни идеологически и манталитетни врагове са едно. По средата на тези два блока има множество по-малки групички. Те не харесват твърде ГЕРБ, но не могат да приемат напълно и чегъртането му да става с подобни на гербаджийските методи.
Има и една по-голяма, по принцип и за всички времена – инертна маса, която или не се интересува, или гледа просто да се приспособи. Финалната гледка е като за война, вътре в България, усилвана от истерични крясъци, откровени заплахи и от създаване на фалшиво усещане, че сме на поредния кръстопътен избор.
Което в един момент може да стане съвсем реално.
Всъщност се води битка за власт. За дълголетните демокрации – обичайно. За България – представяна като на живот и смърт. (Имаше такъв партизански роман – „На живот и смърт“).
Не.
Не е на живот и смърт. Но България е озлобена, на парчета, които трудно си говорят. Напоследък и не си. И какво да очакваме.
