"Ако говорим за МиГ-29, НАТО въобще не разчита на този самолет. При каквито и да е било планове, този самолет е несъвместим оперативно със самолета на НАТО, той не отговаря на стандартите на алианса. Той може да води някаква елементарна комуникация, но нищо друго не може да прави, най-малкото той няма натовската система за опознаване "свой-чужд"," каза в предаването "Брюксел 1" по Bulgaria ON AIR проф. Тодор Тагарев, министър на отбраната в служебния кабинет на Марин Райков, относно инцидента с МиГ-29 в Черно море и загиналия опитен пилот от ВВС.
"При една евентуална отбранителна, съюзна операция на наша територия, тези самолети няма да излетят, защото ако излетят те се превръщат в цел. Така че за нас те са за изпълняване на национални цели, за контрол на въздушното пространство и за осигуряване на прехода. Само че аз това за осигуряване на прехода го говоря сигурно от 20 години, а този преход така и не се случва. Едва сега през 2023 г. очакваме да дойдат нови самолети," коментира Тагарев в разговор с водещата Милена Милотинова.
"Като вземем предвид, че ние залагаме все още на една страна, която ни е обявила за враг, да поддържа нашите основни бойни платформи, въпросът става съвсем сложен. Чувам слухове, че "МИГ" са се оправдали с Ковид-а. Ковид-19, ама построиха Южен поток, а какво става със самолетите? Нищо не правят по самолетите и според това е съвсем тенденциозна руска политика. Ние нямаме полезен ход по отношение на МИГ-29, полезният ни ход е в постепенно извеждане от въоръжение на тази техника," коментира бившия военен министър.
През седмицата при учение край Шабла изтребител МиГ-29, управляван от един от най-опитните ни пилоти – майор Валентин Терзиев, се разби в Черно море.
"Възможностите за провеждане на летателна подготовка у нас са много ограничени. По данните, които бяха цитирани, майорът, който за нещастие загина, е налетял 700 часа за около 20 години и се счита, че той е от най-добре подготвените български пилоти, първокласен пилот. Това прави по около 35 часа на година. Ако най-добре подготвените ни пилоти правят такъв нальот, значи останалите едва ли правят повече от 20-30 часа. Това са обективните обстоятелства, тези обстоятелства не могат да бъдат променени на ниво изтребител на авиобаза или на ниво ВВС. По тези въпроси трябва да има държавно решение. Очевидно ние не можем да поддържаме тези бройки изтребители, вертолети, летателен състав, с парите, които сме готови да отделим. Трябва или да повишим финансирането или да вземем мерки, така че да намалим съответните бройки, но поне хората, екипажа, техниката, която ще остане да бъде подготвена. Да може да изпълнява задачите си и от национална гледна точка и при евентуални съюзни операции", анализира проф. Тагарев.
"При старата система след определен брой години или налетени часове, самолетът трябваше да влезе в заводски ремонти и тогава да продължи да лети. Сега в новата система това не е задължително, но отново се следи ресурса на най-различни агрегати и консумативи, които се използват на борда на самолета и които имат ограничен ресурс. При изтичане на този ресурс те трябва да бъдат заменени, освен това трябва да бъдат изпълнени дейности, които са предвидени в резултат на опита на експлоатацията на самолета, което изисква ноу-хау, с което ние не разполагаме. Трябва и да бъдат набавени съответните резервни части. Най-големите разходи са за ремонт на двигатели и на агрегата, който съгласува работата на двата двигателя на МиГ-29. През 2018 г е сключен договор от МВР с МиГ-29 за почти 100 млн. лева, за да може тези дейности да се изпълняват в рамките на 4-5 години. В началото на годината стана ясно, че има много сериозен проблем в изпълнението на тези договори. Министър Каракачанов тогава заяви пред Народното събрание, че летят само 5-6 самолета, дори беше наложена неустойка на символична сума в сравнение със стоте милиона", казва Тагарев.
