Април ще е топъл месец, ще е с валежи около и под нормата. През следващите дни най-студено ще е в началото на предстоящата седмица. Максималните температури ще са между 10 и 15 градуса. От вторник започва повишение на температурите“. Това заяви пред БГНЕС дежурният синоптик към НИМХ Анастасия Кирилова.
„В сряда очакваме слънчево време, в четвъртък краткотрайни валежи, а в петък затопляне с температури от над 20 градуса в цялата страна. В неделя ще има краткотрайни валежи с гръмотевици в цялата страна“, заяви Кирилова.
Тя добави, че валежите през пролетта ще са подобни на миналогодишните. „Дойде ли по-топлото полугодие, гръмотевичните бури са често явление, както и градушките. През април сигурно ще има такива“, съобщи Кирилова.
Засега глобалното затопляне не е променило из основи температурата по нашите географски ширини.
„Глобално затопляне има. Средната температура на Земята се повишава. Това оказва влияние на проявите на времето навсякъде по света, но сезоните не са се променили. Има четири сезона в нашия климатичен пояс. Може да се каже, че валежите на сняг намаляха, но не съм климатолог и не мога да кажа категорично. В България зависи от месеца и годината. Март беше по-студен, а април ще е по-топъл сравнено с климатичните норми“, добави тя.
Кирилова обясни и за прогнозата за времето, която се оформя през числов модел.
„Първо, за да започнем да правим прогноза, трябва да направим анализ на синоптичната обстановка. Трябва да направим анализ на спътникови снимки, да прегледаме данните от измерванията, радарна информация и после на базата на числени модели правим прогнозата. Има глобални и регионални числен модел. При нас най-често използван е регионалният, а другият основен числен модел е на Европейския център за средносрочни прогнози. За различни параметри всеки модел има предимства и недостатъци. Това е и работата на синоптика, да познава моделите, които ползва, за да изготви максимално точна прогноза“, допълни тя.
Прогнозата до 48 часа е с най-висока вероятност да бъде точна.
„Всеки иска максимално да се сбъдне прогнозата. Всеки иска над 99% да е точна. Това не винаги е възможно. До 48 часа напред познаването е много вероятно, но с всеки изминал ден намалява. На месечната прогноза пък е със съвсем приблизителен характер, тоест за ориентиране. Да, може да се направи някакво сравнение с климатичните норми. Седмичната прогноза, ден по ден казваме какво време очакваме, но не изпадаме в детайли, в колко часа ще завали и ще спре“, каза Кирилова.
„Има наземни наблюдения в синоптични и климатични станции, когато се направят тези изследвания те се предават в една телеграма, а данните от тях се нанасят на синоптичните карти. После те се разработват. Очертават се областите с високо и ниско атмосферно налягане, определя се положението на атмосферните фронтове. На всеки 3 часа правим синоптична карта на Балканите, а на карта Европа разработваме на всеки 6 часа данни. Правят се сондажи два пъти в денонощието в София. Това е измерване на параметрите на атмосферата във височина. Пуска се сонда, която изпраща данни за посоката и скоростта ва вятъра. Това се прави само в София, допълни още Анастасия Кирилова.
Източник: https://dnes.bg
