Девет месеца след като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) се усъмни за картелни съглашения на пазара на олио и брашно, се оказа, че ведомството все още не е започнало същински анализ. Комисията все още събира информация от потенциалните нарушители. Самите дружества се затруднявали с предосатавянето ѝ, защото трябвало да приложат много документи. Това става ясно от отговори на КЗК по запитване на Mediapool на основание Закона за достъп до обществена информация.
В четвъртък Mediapool разкри в анализ, че някои храни в България са по-скъпи дори от тези в най-богатата държава в ЕС – Люксембург. Оказва се, че според данни на Евростат за 2021 г. няколко групи хранителни стоки у нас са значително по-скъпи в абсолютна сума дори от пазарите на далеч по-богати общества като тези в Германия, Франция, Швеция и Естония. Става сума за маслото, олиото, сиренето, млякото и яйцата. В същото време хлябът и месото са на сравнително приемливи нива, а плодовете и зеленчуците нито са много евтини, нито много скъпи.
Много рядко в своята практика КЗК е разкривала забранени споразумения при храните от първа необходимост, макар редовно да обявява производства, наблюдения и анализи на този сектор, показва преглед на работата на комисията.
През 2013 г. например антимонополният орган наложи солидни глоби на 8 фирми заради установено „забранено вертикално споразумение, което нарушава конкуренцията на пазара на бутилирано слънчогледово олио, като пряко или косвено определя цени за препродажба“. Наложена бе глоба от 2 млн. лв.
Фрапиращото е, че през 2007 г. част от същите фирми отново бяха глобени с около 2 млн. лв. заради картелни цени. Още по-фрапиращо е, че реално след обжалвания пред две инстанции на ВАС въпросната глоба в крайна сметка се стопи до 893 000 лв. Очевидно акциите на КЗК едва ли имат особен ефект, след като в началото на третото десетилетие от новия век България отново е на лидерските позиции по скъпотия на този продукт в ЕС.
Защо се бави последната проверка?
„Спецификата на изисканата информация и необходимият за предоставяне обем затрудниха значително запитаните дружества и компетентните органи в определените от КЗК срокове“, посочиха от КЗК пред Mediapool. Така става ясно, че и последната проверка на антимонополната комисия, започната на 14 април, за извършване на анализ на пазарите на слънчогледово мляко и олио, се движи с бавни темпове.
Първоначалните заключения на КЗК са, че при зърното и конкретно хлебната пшеница през 2021 г. събраната реколта е рекордна за последните години. Но паралелно с повишението на добива, е отчетен ръст и при износа, което потвърждава мнението на участниците на пазара, че търсенето надвишава предлагането.
Въпреки високия добив цената на суровината бележи ръст и в края на годината достига до рекордни нива, които се запазват и в началото на 2022 г., а това влияе директно върху цената на хляба.
Друга основна причина за поскъпването на брашното и олиото са цените на съответните енергоносители, като през 2021 г. се наблюдава значително повишение, както на електроенергията, така и на цената на природния газ.
През 2012 г. КЗК прие секторен анализ на конкуренцията по веригата „пшеница – пшенично брашно – масов пшеничен хляб“. В анализа тогава бяха установени редица проблеми пред конкуренцията в сектора, за разрешаване на които антимонополният орган предложи мерки като например стимулиране на малките и средни предприятия в сектора и тяхното целенасочено подпомагане; подкрепа на производството и доставките на висококачествена пшеница. А също и подпомагане създаването на организации на производители и др. В резултат на извършения анализ КЗК образува производство за установяване на евентуално извършено нарушение от страна на Сдружение „Съюз на българските мелничари“.
През 2018 г. е приет секторен анализ на търговията с храни и бързооборотни стоки. Установен е натиск от страна на търговските вериги за допълнителни и нарастващи годишни бонуси и отстъпки, маркетингови бюджети, налагането на политика на увеличаващи се промоционални отстъпки за сметка на производителя. Любопитното е, че те са въвеждани с допълнителни споразумения към вече съществуващи договори.
В крайна сметка КЗК тогава заключи, че въведените през 2015 г. законодателни промени срещу злоупотребата с по-силна позиция при договаряне имат именно за цел да намалят риска от злоупотребата с пазарна сила на предприятията и да ограничат неблагоприятните практики при провеждането и сключването на договори.
Какво може да прави КЗК?
Основната държавна институция, която може да допринесе за нормализиране на цените у нас, е именно Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Нейните правомощия са изцяло в сферата на насърчаването на конкуренцията, поради което тя не може да решава проблеми от типа на спекулата, както многократно са изтъквали от регулатора.
Повишаването на цените на определени продукти би могло да представлява нарушение на Закона за защита на конкуренцията, само ако не се дължи на пазарните процеси, като например повишаване на търсенето или на стойността на производствените суровини, а е резултат от съгласувано или координирано поведение на пазарните участници или злоупотреба с господстващо или монополно положение, твърдят от институцията.
Ръководството на КЗК също разпалва спорове в последните 2 години. Причината затова е, че в „12 без 5“, в края на третия мандат на кабинета „Борисов“ бе променен закона и мандатите на настоящото ръководство бяха удължени с още 2 години. Начело на комисията остана и продължава да бъде Юлия Ненкова, която е майка на депутата от ГЕРБ Александър Ненков.
