„Всички знаем, че един от начините да се обогатява езика, е и през навлизане на чужди думи. Най-добре е да бъдат употребени родните думи, когато има съответствие в дадения език“, каза езиковедът от Софийския университет доц. Владислав Миланов.
„Така обект на анализ, който правим със студентите, е свързан с неуместни употреби. В нито една държава не е добър знак, ако езиковедите непрекъснато критикуват политиците, било за речевата агресия, било за чуждите думи. Когато усетим, че има притеснителни тенденции, че в публичната реч като модел на подражание има навлизане на реч, която задава модели на общуване, вземаме отношение и казваме, че тези употреби са неуместни и не представят в добра светлина тези, които говорят по този начин“, заяви той пред Bulgaria ON AIR.
Според него първият проблем за усещането на тези тенденции е свързан с езиковата култура.
„Един човек с висока езикова култура знае, че да познаваш един език в оригинал е богатство, но да познаваш своя роден език е най-голямото богатство. Първият голям проблем се корени в това какво отношение имаме към езика си. Лесно свикнахме да общуваме разговорно, лесно преминаваме на „ти“, използваме чуждиците, по-лесно е да обидим събеседника, отколкото да се вслушаме в неговата реч и със силата на аргументите и дълбочината на мисълта и думите да го убедим в собствената си хипотеза“, коментира още доц. Миланов.
Относно речта на политиците доц. Миланов призна, че му се иска на първо място да се разбере това, че речта не е нещо, което другите вменяват. Според него политиците трябва използват „реч, която произлиза от човека, облича неговата богата мисъл, неговите избиратели.
„На първо място политикът трябва да е искрен, да е почтен през думите си. Оттук нататък е важно умение, когато си между избиратели да прeвключиш на входа, за да достигнеш до тях. Нека да бъдат до себе си, чрез думите да изразяват богата мисъл, повече жива реч, аргументите им да бъдат силни, подплатени със силата на изразните средства“, каза още той.
Той посочи като причина за използването на чуждици и други фактори – подражателството, желанието за употреба на чужда дума, за да изглеждаме по-престижно в очите на събеседника ни.
„Това е псевдоначетеност и говори за слаба речева култура и за неуважение към родния език. Нека я ограничаваме тази реч, нека се опитваме да използваме думи, които обогатяват българското“, призова езиковедът.
