Над половината или цели 54% от анкетираните хора в България, участвали в международно проучване на една от големите компании за потребителско кредитиране , твърдят, че в резултат от рекордните нива на инфлацията, изпитват затрудения да плащат битовите си сметки навреме и в частност задълженията за електроенергия и отопление. Отчита се нарастване на търсенето на малки заеми, с които клиентите заплащат все по-високите битови сметки.
Нивото на инфлация в Европейския съюз, което е средно 2,22% от 2000 г. до 2022 г., достига най-високата си стойност за всички времена от 11,5% през октомври 2022 г. Тогава и финландската компания, която работи и у нас, инициира проучването, за да изследва как рекордно нарасналата инфлация влияе на потребителите в тринадесет европейски пазара, включително България. Анкетираните са на възраст от 18 до 60 години и са в групи с ниски, средни и по-високи доходи. Те споделят информация относно поведението си при харчене, както и очаквани икономически проблеми за 2023 година като финансови притеснения, спестовни планове и възможен интерес към инвестиране в имоти.
Нарастващата инфлация изпреварва индексирането на доходите на потребителите в България – едва 35% от участвалите в проучването българи споделят, че заплатите им са се увеличили достатъчно, за да съответстват на инфлацията. Затова се отчита тенденция много домакинства да свиват разходите си.
Когато българите трябва да намалят разходите си, развлеченията и пътуванията са първите неща, от които спестяват. Вече към тях обаче се причисляват и разходите за храна.
Един от трима или 35% от запитаните потвърждават, че вече съзнателно харчат по-малко за храна, а двама от трима (или 65% от участниците) споделят, че са свили разходите си за забавления и почивки. За сравнение, румънците и хърватите също намаляват разходите си за пътувания, но много по-малко от разходите си за развлечения в сравнение с българите.
Според проучването българите с оптимистично очакване за финансовото си състояние през 2023 г. са повече (44%) спрямо средно 30% оптимисти в останалите европейски държави.
В същото време тези, които смятат, че през настоящата година ще имат по-малко пари за харчене, са 34% на фона на средно 33% песимистично настроени потребители от другите европейски пазари.
Българските потребители очакват, че вероятно ще разчитат на заеми, за да покрият сметките си за електричество и отопление, както и да се справят със значително повишените цени на храните, които пораждат сериозно безпокойство.
По отношение на спестяванията, през 2021 г. само 22% от българите споделят, че спестяват по-малко от 1% от доходите си. Към 2022 г. техният дял вече е тройно по-голям – цели 66%.
Наред с това, делът на тези, успели да спестят над 1/5 от доходите си за 2021 г., спада от 27% на едва 8% през миналата година.
