Камионът с мигранти, хванат край софийското село Локорско на 17 февруари заради повреда, в който намериха смъртта си 18 души, е бил спиран 4 пъти за полицейска проверка по пътя от границата до София. Това разказаха шестима от оцелелите 34 афганистанци пред Нова телевизия.
Превозното средство е било толкова добре изолирано, че да не се чува никакъв шум отвътре. А самите мигранти са чули как полицаите чукат по стените по време на проверките по пътя.
„След като се прехвърлихме през мрежата, две денонощия вървяхме пеша, след това колата, която беше изпратена от каналджиите, пристигна на определеното място. Качихме се в първата кола. Тя се развали обаче, счупи се, слязохме. След пет часа дойде друга кола, не – същата кола.
Качихме се, тръгнахме, но тя пак се развали, пак слязохме. В този момент полицията вече знаеше за нас и ние избягахме. Хората, които бяха организирали нещата, ни казаха да се скрием в гората. Полицията пристигна, имаше кучета, но не успяха да ни открият. Бяхме се скрили добре. Две денонощия бяхме в гората, нямахме вода, нямахме храна, нищо нямахме“, спомня си един от оцелелите. На третия ден дошла същата кола. Мъжете отново се качили в нея и пътували над 7 часа.
По пътя от границата към София попадат на полицейски проверки, но отново се разминават.
„Като тръгнахме минахме час разбрахме, че ще има проверка. Ние знаехте в нашия ковчег, полицията чукаше по този ковчег. Четири проверки минахме. В началото се чувствахме добре, но след като минахме пунктовете за проверка, вече не се чувствахме добре“, разказа един от мъжете.
„Беше като метален ковчег, отгоре имаше сложени здраво хванати дъски“, разказа един от оцелелите.
„Така беше направено, че нямаше как да се измъкнем. Час-два се чувствахме добре – когато и двата вентилатора работеха. Обаче те изгоряха. След това започнахме да усещахме как започва да липсва кислород. Започнахме да викаме, да крещим, обаче никой не ни чуваше, за съжаление. За голямо съжаление, изгубихме 18 приятели“, обясни единият афганистанец. По думите му в момента, в който вратата се отворила, оцелелите започнали да се хвърлят на земята, защото не можели да дишат и да се движат.
„Бях до самата врата. Натисках с рамото си вратата и като че ли се беше появил един малък процеп, през който дишах по малко. През цялото време усещането беше, че си отивам – последните мигове от живота ми. Изпаднах в безсъзнание“, разказва друг от оцелелите.
Всеки от тях платил на трафикантите по 3300 евро на човек в търсене на по-добър живот на Запад, а 18 от другарите им го загубиха.
