Продукти от 17 основни вида храни да се предлагат с максимална надценка от 10%. Това предвижда Проект на Закон за надценките на хранителните продукти, който е публикуван днес за предварително обществено обсъждане на интернет страницата на Министерството на икономиката и индустрията.
В Проекта на Закон се предвижда със Заповед на министъра на икономиката и индустрията, съгласувано с министъра на земеделието, да бъде утвърден списък с храни, към които от търговците ще се прилага ограничението за максимална надценка.
Изготвения към момента примерен списък включва: ориз, брашно тип 500, хляб „Бял“, хляб „Добруджа“, свинско месо – охладено, пилешко месо, кайма 60/40 свинско/телешко охладена, прясно мляко краве 2-3.8%, кисело мляко краве 2-3.8%, краве сирене бяло саламурено, кашкавал от краве мляко, яйца размер М, млечно масло, слънчогледово масло (олио), захар, зрял боб и храни за кърмачета. Това съобщиха от Министерството на икономиката.
Нормативният акт ще се прилага за срок от 6 месеца и само за търговци, с годишен оборот за предходната календарна година от над 30 млн. лв., които предлагат за продажба на дребно храни. Те ще са задължени да определят минимум по един продукт от всеки вид продукти, посочени в утвърдения списък. Търговците ще са задължени да формират крайна цена на избраните от тях продукти с максимална надценка от 10% от цената на доставчика.
Законът забранява практиката да се издават насрещни фактури за обратни услуги към доставчика, касаещи тези продукти. По този начин ще се пресекат опитите за заобикаляне на законовите разпоредби, като например търговец декларира, че работи на минимална печалба, но издава фактури за реклама, позициониране и др. към доставчика или производителя.
Търговците ще имат задължение да поддържат достатъчни количества от продуктите с минимална надценка. Те ще бъдат обозначени със специален знак, утвърден от Министерството на икономиката и индустрията. Забранява се включването на имитиращи продукти, сред определените от търговските обекти.
С нормативния акт се регламентират и санкциите при евентуални нарушения. Лице, което не определи продукти с максимална надценка ще бъде санкционирано с глоба в размер до 2 на сто от реализирания от тях оборот в страната през предходната календарна година. В случай, че търговецът не предостави данни за определените от него продукти се налага глоба в размер от 5 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. За търговците, за които е установено, че не поддържат достатъчни количества от избраните продукти, се предвижда глоба в размер от 5 000 лв. до 50 000 лв., съответно имуществена санкция в размер от 10 000 лв. до 100 000 лв.
Контролни функции по Закона за надценките на хранителни продукти ще имат Министерството на икономиката и индустрията и Комисия за защита на потребителите, подпомагани от Национална агенция за приходите и Българска агенция по безопасност на храните.
Проектозаконът е разработен от МИИ и към момента продължава работата по извършването на Оценка на въздействието, след което целият пакет от документи ще бъде публикуван и в Портала за обществени консултации към Министерски съвет.
