В днешната събота почитаме едно от най-големите чудеса на Иисус Христос – възкресяването на починалия Лазар. Това станало в малкото селце Витания, недалече от Йерусалим.
Лазар бил приятел на Христос и заедно със сестрите си Марта и Мария често приемали Учителя и учениците Му на гости. Няколко дни преди страданията и кръстната смърт на Господ Иисус обаче, Лазар се разболял и сестрите му съобщили за това на Иисус, за да го посети. Но Христос, Който бил в земите отвъд река Йордан, на около един ден път, нарочно се забавил два дни, докато Лазар починал. И едва тогава казал на учениците Си: „Нека отидем сега да го събудим!“. Щом пристигнали във Витания, Христос утешил сестрите на Лазар, който бил мъртъв от четири дни, и поискал да види гроба му. А когато отишъл при гроба, вече се усещала миризма от разлагането на тялото, припомня БТА.
Спасителят се просълзил и само поискал да отстранят каменната плоча, която закривала изсечения в скалата гроб. Тогава вдигнал очи към небето, благодарил на Своя небесен Отец и казал със силен глас: „Лазаре, излез вън!“.
Четиридневният мъртвец веднага се надигнал от гроба и пред погледите на всички – Иисус, двете сестри и дошлите с тях хора – излязъл увит в погребалните повивки, както юдеите погребвали мъртъвците. Иисус помолил да го разповият и да го оставят да ходи. Така всички се убедили, че това било ново и невиждано чудо, което показало властта на Твореца над природните закони. А то е и своеобразна подготовка на Христовите ученици за Неговото славно възкресение от мъртвите.
Според преданието Лазар живял още 30 години и завършил земния си път в град Китион (днес Ларнака) на остров Кипър в 63 г
В българската народна традиция празникът се свързва с обичая Лазаруване, в който момичета на възраст между 6 и 12 години обикалят домовете, играят ръченица и пеят песни за здраве, плодородие и женитба. Според поверието къща, в която са пели лазарки, е честита – в нея ще има плодородие, а стопаните ще се радват на здраве и весел живот.
