6 поверия за този празник
Понеже Гергьовден – денят на Светия великомъченик и воин Георги Победоносец, е сред най-големите и значими християнски празници, по тази причина е свързан с множество традиции и поверия. За българите в миналото този ден бил твърде важен и се вярвало, че на него се осъществявала особено силна връзка с Бог и природата, пише Actualno.com.
Но повечето вярвания се отнасят за това какво трябва да се прави и как е нужно да се постъпва в този празничен ден; а много по-малко внимание се отделя на онова, което не бива да се прави, нежелателно е, не трябва да се върши, за да се избягнат, съответно, и негативни последствия от нарушаването на празничната атмосфера.
1. Преди всичко, на Гергьовден човек не трябва да огорчава хората наоколо си – а да бъде добър, любезен и учтив с тях. Ако има възможност да им направи някаква услуга, трябва да го стори, а не да избягва това под различни предлози. Въобще, трябва да се пази от всякакви „лошавини“. Така ще се уподоби на светеца, който убил змей, за да спаси девойка, и раздал имуществото си на бедните, щом станало ясно, че ще го накажат със смърт заради твърдото му отстояване на християнската вяра.
2. Не се яде на закрито. С настъпването и задържането на хубавите, приятни и слънчеви дни, на Гергьовден още се празнува и „смяната на времето“. В миналото по селата и малките градове организирали дълги празнични трапези, на които сядали всичките жители. Смятало се за „грехота“ в такова хубаво време да се слага трапеза „в собата“ (в стаята) и да не се възползва човек от Божия дар на слънцето след дългата зима и кишавите пролетни дни.
3. Не се върши земеделска работа. Понеже това е ден, посветен на паметта на Свети Георги, и пролетта е навлязла в най-хубавия си период след мартенските и априлски дъждове и „калища“, се препоръчва да похапнете сред природата на открито, да се разходите до някой манастир или просто да си почивате.
4. Не се яде друго месо – само агнешко. Освен че това е празник на пастирите, някога било и „грехота“ при наличието на толкова заклани агнета (а това се правело почти във всяка къща) да се яде някакво друго месо. Подобна постъпка се тълкувала като очевидно и демонстративно изразено неуважение към празника – разбира се, ако не била предизвикана чисто и просто от беднотия; но пък тогава и най-бедните имали достъп до общите богати трапези.
5. Не се осолява сирене. Онова сирене, което се прави на Гергьовден, трябва да остане прясно и безсолно. Затова на този ден правели само ритуални, малки количества, тъй като без сол сиренето бързо се разваля.
6. Не се реже коса и не се подстригва. Според народното поверие рязането на коса в този ден било опасно за здравето. Това се отнасяло най-вече за жените с техните дълги коси. Също така се смятало, че е добре те да се изкъпят в течаща вода – река или поток, за да бъдат здрави и красиви. Както виждаме, в народните поверия има рационално зърно; в случая закаляване сред природата на крехкия женски организъм.
