На фона на продължаващите репресии срещу организации на гражданското общество и срещу свободата на словото в Беларус, активистката Палина Шаренда-Панасюк, която излежа ефективната си присъда в началото на август, но не беше освободена, вчера отново се изправи пред съда, този път по обвинение в „явно нарушаване на правилата в затвора“, предаде Радио „Свободна Европа“.
Първото съдебно заседание по новото дело срещу Шаренда-Панасюк, гледано от съдия Станислав Иванюценка от окръжния съд в Речица, беше вчера в югоизточния регион на страната Гомел.
Шаренда-Панасюк първоначално беше арестувана през 2021 г. и осъдена на две години затвор за обида на авторитарния президент на Беларус Александър Лукашенко и предполагаемо нападение над полицай.
Тя трябваше да бъде освободена на 6 август, но вместо това беше оставена в ареста и ѝ беше повдигнато ново обвинение. Ако бъде осъдена, активистката може да получи още една година затвор, предаде БТА.
Беларуски правозащитни организации обявиха Шаренда-Панасюк за политически затворник. По-рано тази година Шаренда-Панасюк се отказа от беларуското си гражданство, за да протестира срещу задържането си.
Също вчера генералната прокуратура на Беларус заяви, че е започнала няколко разследвания срещу Радата (Съвета) на Беларуската демократична република в изгнание – група за застъпничество, насърчаваща подкрепата за беларуската независимост и демокрация сред западните политици.
БДР, известна като най-старото съществуващо правителство в изгнание, е управлявала страната между 1917 и 1919 г., преди да се премести в изгнание, след като болшевиките поемат властта, отбелязва РСЕ.
Според генералната прокуратура на Беларус „ръководството на БДР в изгнание координира дейността си с други екстремистки организации, установява контакти с въоръжени групи, участващи в събитията в Украйна, в които членуват беларуски граждани“.
Много журналисти, правозащитници и представители на демократични институции бяха хвърлени в затвора в Беларус след президентските избори през август 2020 г., за които опозиционни политици, обикновени граждани западни правителства казаха, че са фалшифицирани.
Хиляди бяха задържани по време на протести в цялата страна срещу резултатите и има достоверни съобщения за изтезания и малтретиране от страна на силите за сигурност. Няколко души загинаха по време на репресиите.
Лукашенко отказа да преговаря с опозицията и много от нейните лидери бяха арестувани или принудени да напуснат страната.
САЩ, Европейският съюз и няколко други страни отказаха да признаят Лукашенко за победител във вота и наложиха няколко кръга санкции срещу него и режима му, като се позоваха на изборни измами и на репресиите.
